Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Явно природата му беше такава — да жертва щастието и дори живота си за тези, които обича. Тя не вярваше, че той се е опитал да убие Рене, по каквато и да е причина. Не можеше, обаче, да се отрече, че такъв опит имаше, и то два пъти. Възможно беше Пиер и Жан да са присъствали първия път, да са били въвлечени по някакъв начин… Следователно, признавайки престъплението, Пиер се опитваше да защити някой друг. Но кого?
Кого?
Тя внезапно спря на мостчето, което така се люшна, че тя за малко не падна във водата. Отговорът беше толкова прост, как не го бе видяла до сега? Тя примигна намръщено и гняв изпълни гърдите й.
Влезе със застинало лице в корабчето. Захвърли вързопа си долу в каютата, отвори го, извади някои неща, добави други, включително ножа в калъфа му. След по-малко от половин час влезе в пирогата, която беше докарана при корабчето след арестуването им. Вдигна веслото и плъзна лодката по реката.
Нощта я настигна на мили разстояние. Тя спря на брега и похапна от запасите си, без да посмее да запали огън от страх да не я съзре някой. Увивайки се в мечата кожа, тя се сви на дъното на лодката и потъна в сън. Когато сивото облачно утро настъпи, отново пое на път.
Малкото Краче я посрещна на входа на колибата си. Лицето на индианката беше безстрастно, докато гледаше приближаването на Сирен. Може би беше очаквала да покаже изненада, дори радост, че я вижда свободна! Но не стана нищо подобно.
Те си размениха поздравления. За да предотврати поканата в колибата, Сирен произнесе бързо:
— Къде е дъщеря ти, Бързата Катеричка?
— О, — каза Малкото Краче, като с бързото възклицание изразяваше гняв, болка и отвращение, — знаех си, че ще се стигне до това.
— Да. Защо се съгласи?
— Така поиска бащата на дъщеря ми.
Малкото Краче отведе Сирен до колибата на дъщеря си, помоли за позволение да влезе, оставяйки Сирен навън. Бързата Катеричка дълго оглежда Сирен, преди да я пусне да влезе.
В колибата беше мрачно и опушено, но се чувстваше и уханието на прясно дърво от скоро направената постройка. Мебелировката беше мизерна — постелка за спане, няколко тенджери и кошници, едно-две снопчета сушени билки, които висяха от гредите на тавана. Над огнището в средата вреше манджата. На постелката лежеше Луи Нолте.
Беше небръснат и блед, и в зачервените му очи светеше безумен огън, докато гледаше зад нея. Той се изправи, притискайки мечата кожа до гърдите си.
— Как ме намери? — попита той с дрезгав глас.
— Не беше особено трудно.
Той мъчително примига:
— Кой ти каза? Кой още идва?
— Никой. Те мислят, че си мъртъв.
— Добре, добре. Ти винаги си била добро момиче.
Гласът му прозвуча като мазно виене, под което се усещаше лукавост. Сирен настръхна.
— Пиер е в беда заради теб — арестуван е. Трябва да отидеш и да му помогнеш.
— Лудост! Какво те кара да мислиш, че мога!
— Защото зад всичко това стои Льомоние, както вероятно знаеш.
Той изруга грубо.
— Мислех, че го държиш далеч.
— Очевидно не достатъчно.
— Аз съм този, който се нуждае от помощ, Сирен, скъпата ми. Той ме търси, за да ме унищожи. Той е злодей, който ме преследва, проследил ме е от Париж. Иска да ме види мъртъв.
— А ти не се ли опита да го убиеш?
Човекът на постелката хвърли остър поглед към Бързата Катеричка, която слушаше с вдигната глава. Той й кимна и момичето излезе от колибата. После се обърна към Сирен:
— Трябваше да спра Льомоние, нали?
— Защо? За теб се предполагаше, че си удавен.
— Това беше умно, нали? Но той нямаше да го повярва. Той ме накара да стоя тук с тези диваци и да се крия като звяр в горите. Не можех да виждам хора, нямах хубава храна, пиене, развлечения. Това беше непоносимо.
Нямаше съмнение, че се смята за ощетен. Сирен погледна към човека, който трябваше да й бъде баща и в нея се надигна отвращение. Той забележимо беше остарял, откакто го бе видяла за последен път. Лицето му беше сбръчкано, а ръцете парализирани, с несъмнени следи от сифилис, резултат от разгулния му живот. Почуди се, че не го беше забелязала преди.