Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Трудно й беше да допусне, че Рене е участник в такова нечестно занимание, което дойде само да й покаже колко доверчива и лишена от усет е тя — помисли си Сирен. Обяснението му, че е избрал Бретонови като типични, беше твърде дръзко. Нещо в него я подразни, но не можа да определи какво.
— Една нощ, когато дежурих, бях нападнат изотзад, полузашеметен и прободен с нож в гърба. Когато възвърнах съзнанието си, бях в реката. Сирен Нолте тогава ме спаси от сигурна смърт, не водена от някакви хуманни съображения, а по-скоро привлечено от украшението на сакото, с което бях облечен.
В ъгъла на устата му се появи лека усмивка, когато той погледна към Сирен. Тя го мразеше за нея и за това как умно се измъкна от всякакви задължения за това, че му беше спасила живота. Не трябваше да си помислят, че е неблагодарен, о небеса, не! Но след като беше готов да разкрие такава голяма част от истината, какво още можеше да каже? Би ли споменал, как е станало така, че се е присъединил към Бретонови?
— Положението ми на ранен, живееш на лодката, не можеше да бъде по-добро. Раните ми не бяха сериозни, но аз преувеличавах ефекта от тях, за да остана там. В същото време успях да спечеля доверието на Бретонови и мадмоазел Нолте и имах успех до такава степен, че да ме поканят да участвам в експедицията им.
Още веднъж погледът му потърси нейния, или поне така й се стори. Сирен погледна встрани в прилив на облекчение, което се надигна в нея и наля цвят в бузите й. Мина известно време, преди отново да може да се съсредоточи върху това, което той казваше:
— Доказателствата срещу Бретонови бяха неоспорими. Те не полагаха особени усилия да крият незаконната си търговия. Освен това във Франция беше открита друга информация, засягаща Пиер Бретон. Всъщност Пиер Бретон съвсем не е истинското му име. Той, заедно с брат си и сина на брат си са членове на много по-уважавана, може да се каже — прославена фамилия, добре известна с приноса си за укрепване на Франция в Новия свят.
До Сирен Пиер проговори с груб глас:
— Ако обичате, мосю, спрете! Доброволно признавам престъпленията в контрабанда. Готов съм да кажа каквото пожелаете и да приема пълното наказание, ако ми позволите да ви говоря насаме.
— Ще направите лъжливи самопризнания? Това не се изисква от вас — каза Рене, обърна се и безжалостно продължи. — Пиер Бретон, както го познаваме, е от Нова Франция, където семейството му се е заселило от първите й дни. Тъстът му е бил богат човек, занимавал се е с търговия на кожи и отлично е познавал дивите места. Имал е разрешение за лов с капани, който е извършвал в съдружие с приятеля си — Луи Нолте. Една зима двамата тръгнали да обиколят капаните. Имали са голям добив на кожи, повече отколкото са мечтали. Но се разразила буря, която продължила четири дни, с бушуващ леден вятър и сняг. Изгубили се и Пиер се върнал от пустошта сам с кожите. Много време минало, но не идвала никаква вест за съдбата на приятеля му. През лятото обаче Нолте се завърнал и обвинил Пиер в кражба и опит за убийство.
През залата премина шепот. Губернаторът съсредоточено погледна Пиер и сякаш разпозна в него срещан преди човек. Доколкото Сирен знаеше, това беше първият път, когато двамата мъже се срещаха лице в лице в Луизиана. Пиер винаги избягваше града и тълпите около Вудрьой. Това, че губернаторът може да си го спомни от Нова Франция не беше изненадващо, след като си беше спомнил дядо й и майка й.
В същото време беше трудно да се приемат събитията, които описваше Рене. Пиер и баща й приятели преди толкова много години? Никога до нея не бе достигал и намек за това. Не можеше да повярва, че са го крили от нея, не можеше да разбере защо. Тя обърна глава и видя Пиер да гледа право напред, с бяло като восък лице. Когато Рене заговори отново, прииска й се да му изкрещи да престане да ги измъчва.
— Луи Нолте имал белег от рана на гърдите. Той носел мускета на Пиер, гравиран с фамилния герб, който бил негова гордост. Нолте твърдял, че Пиер го е изоставил при бягството си. На страната на Нолте бил и фактът, че Пиер се е измъкнал от бурята с кожите. Пиер твърдял, че е стрелял при самозащита, че Луи го е нападнал. Но какво друго би могло да се очаква да каже? Не открили друга разумна причина за нападението, освен кожите, а Луи произхождал от семейство, което, макар и да не било толкова влиятелно като на Пиер, било поне толкова уважавано. Признали Пиер за виновен и го изпратили на галерите.