Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Рене открито погледна маркизата:
— При цялото ми уважение към вас, мадам, това, което казахте, не може да е така.
Мадам Вудрьой се изправи с ледени от гняв очи:
— Обвинявате ме, че не казвам истината?
— Ако греша, моля за хиляди извинения, но имах късмета да чуя вашият агент Туше да се занимава с престъпна търговия от ваше име с капитан Додсуърт на борда на „Полумесец“.
— Никога от мое име!
— Боя се, че беше така, мадам. Също и за хашиш и други такива стоки.
Мадам Вудрьой бавно се обърна и полата й величествено се завъртя около обръчите, когато погледът й потърси и намери Туше:
— Червей такъв — извика тя с трептящ от презрение глас. — Как се осмеляваш да действаш без заповеди от мен? Как смееш?
— Но, мадам — обади се Туше с разкривено от страх лице. — Помислих си… че… вие казахте… аз разбрах, че всяка печалба ще бъде добре дошла.
— Не и такава, която вреди на съпруга ми, глупако. Не и такава, получена при неподчинение на най-строгата му заповед. Но къде е печалбата? Не съм видяла нищо от нея! Ако сте вършил такава търговия, то е на своя глава, за своя полза. Това, всъщност, е най-крещящ пример на контрабанда!
— Но мадам, моля ви…
— Контрабандата — повтори маркизата към залата, като се обърна с презрителен жест, — е престъпление, за което предлагам този човек да бъде изправен пред съда.
Мадам Вудрьой се отричаше от Туше. Беше ли наистина той пристъпил правата, които му бяха дадени, както тя твърдеше? Или го жертваха? Сирен не можеше да разбере. Жената на губернатора призна толкова много неща, че нямаше защо да се опасява от последния детайл. Възможно беше истината да се разкрие, когато Туше отиде на съд, ако въобще отидеше. А възможно е и никой никога да не научи.
Туше не изглеждаше обнадежден. Той започна да ругае, когато интендантът неохотно издаде заповед на стражите да го арестуват. Резкият му, уплашен глас отекна в стаята, когато го хванаха и го извлякоха.
След хлопването на вратата отново настъпи тишина. Жената на губернатора направи учтив поклон, после се завъртя и се настани в единия край на залата. Явно беше, че няма намерение да напусне и ще отхвърли всяко такова предложение. Двамата със съпруга й си размениха погледи и губернаторът наведе глава в подобие на поклон.
— Трябва да благодарим на мадам Вудрьой за сътрудничеството й в тази процедура — каза Рене с учтив, макар и леко сух тон, — и за благоволението да го направи. Смятам тази точка за приключена и моля да продължим.
Интендантът, към когото той последно се беше обърнал, неспокойно се размърда на стола си, после кимна към Рене.
— Благодаря. — Рене се придвижи между масата на заседателите и затворниците. — Ако мога да получа разрешението на съветниците, може би е време да стана нещо като свидетел, както и обвинител в това необикновено дело. Ще разрешите ли?
— Както желаете — отвърна губернаторът. Нямаше възражения и от другите членове. Очевидно беше от погледите, които си размениха, че са наясно за специалния статус на Рене и никой не искаше да се отбележи, че е затруднявал изпълнението на задълженията му.
Докато гледаше нямата сцена Сирен почувства тръпка на ужас. И преди бе усещала, че Рене може да е опасен, но никога толкова силно, както в този момент. Днес той беше елегантно облечен в сиво кадифе със сребърна украса. Носеше и перука, без която Сирен го беше виждала толкова често напоследък, че с нея той й изглеждаше като непознат. За миг в съзнанието й се мярнаха интимностите, преживяванията, смеха, които беше споделяла с този мъж и това приличаше на сън, който никога няма да придобие реалност.
Рене събра ръце зад гърба си и обгърна всички с преценяващ поглед.
— Първо, както може би добре знаете, аз бях изпратен тук да проверя твърденията за неправилни действия, свързани с пари и управлението на колонията, със специално внимание върху възможността за официално участие в търговията с англичаните, забранена с декрет на колоната. Когато пристигнах в Ню Орлиънс, първата стъпка от мисията ми беше да открия колкото е възможно повече факти за контрабандата, която процъфтяваше — как се върши, от кого, кога и къде, преди да допусна мисълта за участието на по-високопоставени хора. По тази причина реших да поставя под наблюдение дейността на малка групичка, подозирана в контрабанда. Отделих затворниците като типични и започнах наблюдение на корабчето, където живееха и идваха посетителите им. През повечето време плащах на други да го правят, но през тези три месеца се беше случвало и сам да наблюдавам, за да се запозная цялостно с обстановката.