Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Той не беше нормален, може би се дължеше на сифилиса? А може би то бе ставало постепенно, без никой да забележи… Беше толкова тихо, че Сирен можеше да чуе въздишките на вятъра в клоните на дърветата, говора в съседната колиба и отдалечения лай на кучета.
Луи се размърда неспокойно. Тя трябваше да каже нещо.
— Ти би бил наследникът, предполагам, тъй като всички те считат за последният ми роднина, но аз нямам намерение да умирам.
— Нима, скъпа? Нима? Ти си толкова твърдоглава и така лекомислено влетя тук сама, а животът е толкова несигурен…
Тя го видя да изважда дълъг нож изпод мечата кожа, видя острието от полирана стомана в неясната светлина на колибата и не почувства нито страх, нито гняв, нито изненада, нищо, освен студено презрение. Тя посегна за ножа в калъфа, който висеше на кръста й, скрит в гънките на полата. Дръжката беше стабилна, придаваше на оръжието уверена тежест в ръката й, когато насочи проблясващото острие към Нолте.
— Прав си — каза тя. — Аз съм войнствена.
Той се засмя, като стана от леглото, обут само в панталон.
— Може би, но не като мъж.
— Така ли мислиш? — тя се отдръпна от него, за да си освободи място и погледът й обходи препятствията, които трябваше да преодолее, премери разстоянието до вратата, както я бяха учили Пиер и Гастон в уроците, които считаха за достатъчни, за да обезкуражи досадниците.
— Аз съм по-висок, по-тежък и имам по-дълги ръце.
— Ти се опита веднъж да убиеш Пиер и три пъти — да ликвидираш Рене, а те все още са живи. Очаквам, че и с мен ще е така.
Той се хвърли към нея, а ножът му описа сребърна дъга към корема й. Тя отскочи и усети полъха от плъзването на острието. Във вените й се разля пламенна радост. Тя нямаше силата на Гастон, но беше подвижна и хитра:
— Остаряваш — подразни го тя. — И не си здрав.
— Трябваше да те премахна от пътя си още преди години. — Той направи лъжлива атака, после се извъртя и се хвърли към нея.
Тя отскочи гъвкаво, оставяйки огъня помежду им и лукаво го изгледа. Когато той понечи да го заобиколи, тя замахна с крак, обут в груб мокасин и ритна пепелта, изпращайки горещи въглени и дим в лицето му. Той вдигна свободната си ръка с вик. Тя продължи настъплението си, замахвайки с ножа. Той отстъпи, но ножът й се плъзна по плътта му, оставяйки след себе си горещо червено ручейче.
— Ти, малка кучко — изпъшка той и се хвърли към нея с див поглед.
Тогава можеше да го довърши. Беше въпрос само на една крачка встрани, шмугване под неговото острие и той сам щеше да се натъкне на нейното. Но тя беше права. Той беше луд и болен. Каквото и да беше сторил в миналото, или пък е възнамерявал да стори, не тя щеше да бъде неговият палач.
Тя отстъпи, измъквайки се към постелката от мечата кожа. Грабна я с лявата си ръка, завъртайки я около ръката си. Осъзнаваше, че се подлага на голяма опасност, когато загуби желанието си да го убие, когато пожела само да го обезоръжи и да го изпрати пред губернатора и съвета да обясни кой е и какво е направил.
Луи Нолте се беше надявал, че ще я победи със сила и бързина. Но не можа да го направи. Болката, която тя беше предизвикала, беше толкова унизителна, а изплъзването й — такова разочарование, че той изостави напереността си и се съсредоточи да й покаже, че може да я победи. Той стана хитър и с това — смъртно опасен.
Сирен отстъпи пред него с плавни движения и напрегнат поглед. Два пъти отклони проблясващото острие на ножа му с мечата кожа. Два пъти избегна капаните, които той й заложи — ъгълът на колибата и поддържащото рамо за чайника над огъня. Тежестта на кожата я уморяваше и я заболя ръката. Единият край се смъкна на пръстения под, тя го настъпи и се спъна.
Нолте скочи върху нея. Тя бързо метна мечата кожа като мрежа и омота с нея главата и ръцете му. Наведе се бързо, протегна напред левия си крак и го спъна. Той залитна напред. Тя се изви, опитвайки се да избегне тежестта на тялото му при падането. Той обаче успя да я хване и след миг се намериха с него на твърдия под.
Въздухът й излезе с тежък стон, когато достигна твърдата, мръсна земя. От рамото и хълбока й струеше болка, както и от коленете, на които падна. Тя се опита да се измъкне от него. С ругатни и като пъшкаше, той се вкопчи в тялото й, после отметна мечата кожа от главата си и я хвърли в огъня. Вдишвайки острата миризма на изгоряло, Сирен се бореше с човека, когото някога беше мислила за свой баща. Той вдигна ръката, в която държеше ножа, а тя хвана китката му с лявата си ръка. Зъбите му бяха оголени в зла гримаса. На челото му изби пот, потичайки по веждите. Ръката й започна да трепери от усилието да държи ножа далеч от себе си.