Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Страх те е от Рене — каза тя, разпознавайки в себе си жестокост.
— Да, страхувам се! Ти не го познаваш. Той няма да се предаде.
— И затова го прободе в гърба, после изтича при Пиер и Жан за помощ да оправят кашата, която си забъркал.
— Той представляваше опасност за всички ни. Ако беше сложил мен, Пиер и останалите в затвора, какво щеше да стане с теб?
— Другите са в затвора сега — каза тя със студен глас.
Той сви рамене.
— Това не е моя работа.
— Ти доведе Льомоние при тях, като съсипа брат му.
Той отмести поглед от нея:
— Той ли ти го каза? И двамата бяха прекалено горди. Брат му не трябваше да играе, след като не може да си го позволи; не трябваше да е толкова доверчив. Лековерни идиоти са всички те, не достатъчно умни за мен.
— Но достатъчно умни да разпознаят фалшивите пари?
— Рене. Когато чух, че е в Ню Орлиънс, знаех защо е дошъл. Банкнотите. Не трябваше да ги използвам. Но имах пълен сандък от тях — човек никога не знае от какво може да има нужда. Майка ти не знаеше. Нямаше да дойде с мен, ако знаеше. Такава беше.
— Рене те е проследил в Луизиана по банкнотите, които си разпространил в града.
— Проследи ме след три години. Той няма да се откаже.
Луи Нолте продължаваше. Жан беше уредил той да остане при Малкото Краче. Бил е с тях при пътуването до залива за срещата с Пиер и Жан, това е било причината, поради която индианката не е пуснала Сирен в колибата си. Малкото Краче прекрасно е знаела, имала е прекалено остър език, за да му хареса. Той бе прелъстил дъщеря й Бързата Катеричка с празни и хубави приказки. Това го беше развличало известно време, но скоро беше започнало да му омръзва. Успокоил се, когато Сирен станала любовница на Рене. Надявал се, че Льомоние ще бъде удовлетворен от това отмъщение и ще си отиде. Но не, той беше проникнал по-дълбоко в обществото на града и все още изпращаше шпиони.
— Значи ти си наел убийци и си ги изпратил отново — попита Сирен — както нае и убиеца, който се промъкна на корабчето, когато той лежеше ранен.
— Ти провали това. Защо го направи? Просто исках да те отстраня от пътя, докато другите го убият.
Нима беше той? Тя докосна с пръсти синината, която още стоеше на бузата й. Не беше сигурна на какво е способен, ако застане на пътя му. Във всеки случай, това нямаше повече значение.
— Слушай ме. Пиер, Жан и Гастон са задържани в затвора, но всъщност ти си това, което иска Рене. Той има властта да ги освободи и вероятно ще го направи, ако ти се предадеш.
— Да се предам! — Той я погледна, като че ли я мислеше за луда.
— Дължиш това на Пиер, на всички.
— Не им дължа нищо!
— Ти обвини Пиер преди толкова години в Нова Франция, ти го изпрати на галерите, взе кожите му, жена му. Сега Рене преследва всички нас заради това, което си сторил на брат му и Пиер още веднъж поема вината за престъпленията ти, за да запази мен. Ако си човек, ще направиш това, което трябва.
— За глупак ли ме вземаш? Какво ме интересува съдбата на Пиер?
— Те знаят, че е избягал от галерите. Ще го обесят! А теб най-много да върнат във Франция, за да те съдят за фалшификация.
— Да, и да бъда обесен или изпратен в Бастилията, което само по себе си е вече смъртна присъда.
— Ще позволиш Пиер да умре вместо теб?
— А ти какво мислиш!
— Не, не и след всичко, което той направи. Ако не искаш да се предадеш, ще трябва аз да кажа на Рене къде си в момента.
— Собствената ми дъщеря? — извика той с разширени очи.
Тя стоеше и се взираше във воднистите му очи и това, което беше започнала да подозира, слушайки изложението на Рене пред съда, се превърна в сигурност.
— Точно там е работата — изрече бавно тя. — Аз не съм твоя дъщеря.
— Какви са тези глупости? Разбира се, че си!
— Официално — може би! Но аз знаех, че си се оженил за майка ми едва месец, преди да се родя. Мислех, че това е принудено отиване до олтара, както става с много други, че аз съм причината ти и майка ми да не сте щастливи. Но не е било това, нали? Колко време мина, преди тя да започне да подозира какво си направил?
Лицето му се изкриви в усмивка:
— Не много, но тя не беше войнствена като теб. Тя обвиняваше себе си, мислеше, че трябва да е направила нещо, което да ме е накарало да я обикна толкова, че да се опитам да убия Пиер.
— Целта са били богатството на дядо ми и кожите.
— Колко малко познаваш мъжете, или любовта, ако мислиш така — въпреки, че и те имаха значение, да, имаха значение. Но майка ти е мъртва. И ако Льомоние не се върне в Париж скоро, и той ще бъде мъртъв. Дядо ти — това свидливо копеле, няма да живее вечно. Чудя се какво ще стане с имението му, ако ти загинеш в дивите места, жертва на диваците или поредните безредици сред чоктау? И ако аз се появя в Ню Орлиънс от дъното на реката като по чудо жив?