Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Той беше с вас — спомних си аз. Погледнах към Лиса почти укорително. — Видях го, че беше с теб. През твоите очи.
Тя насочи погледа си към мен над подноса си с храната, към която не проявяваше никакъв интерес. Лицето й бе пребледняло от скръб.
— Когато стригоите нахлуха в долните етажи, той и още неколцина от новаците се втурнаха долу на помощ.
— Не са намерили тялото му — каза Ейдриън. Сега по лицето му нямаше никакви следи от самодоволство или насмешка. — Той е един от отвлечените.
Кристиан въздъхна и се облегна на стола си.
— В такъв случай все едно е мъртъв.
Столовата изчезна от погледа ми. Престанах да виждам всички около мен. В този миг виждах единствено стаята в Споукан, където ни държаха като пленници. Те бяха измъчвали Еди и едва не го убиха. Това кошмарно преживяване го промени завинаги, повлия върху поведението му на пазител. В резултат Еди се посвети изключително на призванието си, но това донякъде помрачи веселия му нрав и заразителния смях, толкова характерни за него.
Ето че отново се повтаряше. Еди бе пленен. Толкова се бе старал да опази Лиса и другите, че бе рискувал живота си при отблъскването на атаката. Не бях наблизо до общежитието на мороите, когато се е случило, но се чувствах отговорна — все едно, че е трябвало да го пазя. Със сигурност дължах това на Мейсън. Мейсън. Мейсън, който умря пред очите ми и чийто призрак не бях виждала, откакто ме предупреди. Не успях да го спася, а ето че сега изгубих и най-добрия му приятел.
Скочих от стола и блъснах подноса си. Отново ме обзе онази черна ярост. Ако в момента имаше стригой наблизо, щях да ги изпепеля, без да ми е нужна магията на Кристиан.
— Какво не е наред? — учуди се Лиса. Вгледах се смаяно в нея.
— Какво не е наред ли? Какво не е наред? Сериозно ли ме питаш това? — Гласът ми отекна оглушително в притихналата столова. Всички се извърнаха към мен.
— Роуз, знаеш какво имаше предвид тя — намеси се Ейдриън с необикновено спокоен тон. — Всички сме разстроени. Седни. Всичко ще е наред.
За миг едва не го послушах. Но сетне се осъзнах. Той се опитваше да използва внушението върху мен, за да охлади яростта ми. Изгледах го кръвнишки.
— Няма да бъде наред, освен ако не направим нещо по въпроса.
— Нищо не може да се направи — припомни ми Кристиан. До него Лиса стоеше мълчаливо, все още обидена, че така й се бях изрепчила.
— Ще видим дали нищо не може да се направи — възразих аз.
— Роуз, почакай — извика Лиса. Тревожеше се за мен, беше много изплашена. Беше дребнаво и егоистично, но тя не искаше да я изоставям. Беше свикнала винаги да съм до нея. Аз й внушавах сигурност. Но не можех да остана, не и сега.
Изскочих бегом от столовата и се озовах навън, сред ярката светлина. До събирането на пазителите оставаха още два часа, но това нямаше значение. Трябваше веднага да поговоря с някого. Завтекох се към сградата на пазителите. Някой тъкмо влизаше и аз го блъснах в бързината си.
— Роуз?
Гневът ми отстъпи пред изненадата.
— Мамо?
Моята майка, прочутият пазител Джанин Хатауей, стоеше изправена до вратата. Изглеждаше точно както когато я бях видяла за последно по Нова година. Къдравата й червена коса все още бе подстригана късо, а лицето й бе загрубяло от вятъра и загоряло от слънцето. Кафявите й очи изглеждаха по-сурови от последната ни среща, което само по себе си означаваше нещо.
— Какво правиш тук? — попитах я аз.
Както казах на Диърдри, през по-голямата част от живота ми отношенията между мен и майка ми бяха доста трудни главно заради чувството на отчужденост, което неизбежно се пораждаше, ако имаш родител, служещ като пазител. От години негодувах срещу нея и все още не бяхме много близки, но тя беше до мен след смъртта на Мейсън и ми се струваше, че и двете имахме основания да се надяваме нещата между нас да се подобрят през следващите години. Тя бе заминала след новогодишната ни ваканция. Последното, което чух за нея, бе, че се е върнала в Европа заедно с кралската фамилия Шелски, която охраняваше.