Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Аз съм кметът, помисли си той.
Тъй да бъде.
Откри Пеле в един от коридорите. Докторът тъкмо се измъкваше от една от стаите.
— Къде беше, по дяволите? — изкрещя му Боне.
— Проверявам. Наблюдавам. Поддържам спокойствието — отвърна Пеле. — Точно както се очаква от мен. Какво има?
Боне му извика да го последва и докато двамата старци тичаха, му разказа задъхано за случилото се.
Намери ключа за осветлението на коридора.
Нищо.
При следващия коридор отново включи осветлението.
— Ето там! — посочи той.
На пода имаше червено петно на мястото, където се бе влачил чаршафът на Сара. Коридорът водеше към къщата на пекаря. Боне извади пистолета си и двамата тръгнаха нагоре по стълбите.
Люк тромаво намести Сара на тясната задна седалка на паркираното пред къщата „Пежо“ 206. Колата послушно изчурулика и се отключи, когато натисна бутона на дистанционното от дневната.
Запали, превключи на скорост и даде газ.
В огледалото видя Боне и Пеле да излизат от къщата на пекаря. Чу се изстрел. Люк превключи на втора и натисна газта до дупка.
Боне изтича до кафенето да вземе ключовете за собствената си кола.
Трябва да бъдат спрени.
Трябва да бъдат убити.
Изкрещя тези заповеди на Пеле.
Люк говореше бързо и високо, докато изстискваше цялата възможна скорост от малката кола по пустия провинциален път. Мъчеше се да принуди някакъв дежурен телефонист да го свърже с началниците. Искаше да говори с полковник Тука в Перигьо.
Полковникът трябва да бъде събуден!
Обажда се професор Симар от Бордо, по дяволите!
Беше открил кой е извършил убийствата в манастира Руак!
Боне взе ключовете и се канеше да затвори вратата на кафенето, когато мобилният му телефон иззвъня.
— Всичко свърши, Боне — извика му Люк. — Свърши. Жандармеристите са на път към Руак. С теб е свършено.
Яростта на Боне изригна като вулкан.
— Мислиш, че е свършено? Мислиш, че е свършено ли? Ще свърши, когато аз кажа! Върви на майната си и кажи сбогом на проклетата си пещера! Хайде, опитай да ме спреш! Давай! Опитай!
Колата беше паркирана пред кафенето. Боне се намърда зад волана, а Пеле се настани до него с цялата пъргавина, на която бе способен един старец.
— Карабината е в багажника — каза Боне.
— Още ме бива като стрелец — изсумтя Пеле.
Боне спря колата близо до скалите. Пеле взе пушката и я прегледа набързо. Беше карабина M1 с оптичен мерник, отмъкната от убит американски войник през 1944 г. Пеле беше там. Помнеше онзи ден. Двамата с Боне взеха също така портфейла и ботушите на младежа. Пушката беше добра и с нея избиха доста шваби. Боне я поддържаше почистена и смазана.
Двамата изтичаха в гората, без да обръщат внимание на шибащите лицата им клонки.
След известно време се разделиха.
Боне продължи право към скалите. Пеле тръгна по заобиколен път в тъмното.
Люк стигна до черния път, който водеше до паркинга над пещерата. Не искаше да продължава с колата чак до края. Каквото и да се случеше, Сара трябваше да е в безопасност, затова спря на около четиристотин метра от паркинга и се наведе над седалката.
Тя постепенно идваше на себе си.
— Оставям те тук, Сара. Ще бъдеш в безопасност. Трябва да спася пещерата. Разбираш ли ме?
Тя отвори очи, кимна и отново се унесе.
Люк изобщо не бе сигурен, че го е разбрала, но нямаше значение. Надяваше се, че ще остане жив, за да й обясни.
Боне чуваше тропота и шумоленето от стъпките си през гората и хриптенето на белите си дробове. Отпред имаше разчистен и насипан с чакъл участък, направен от археолозите. Наближаваше.
Големият дъб се издигаше от другата страна на паркинга и Боне бе доволен, че е избрал ориентир, който лесно се забелязва в тъмното.
Чакълът захвърча изпод тежките му пожарникарски ботуши.
На Люк му се искаше да има фенер, за да си осветява пътя. Цареше непрогледен мрак, но той не се отделяше от пътеката. Не беше лесно да тича с пушка в ръка. Сара му се струваше по-лека.
Отпред се появи сива ивица — хоризонтът над скалите.
На сивия фон се очерта силует. Движеше се.
Боне.
Боне стигна до дървото. На метър от ствола имаше купчина камъни, бяха ги натрупали с Жак, за да отбележат мястото.