Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
— Господи! — възкликна Люк. — Вие сте взривили лабораторията в Англия! Загинаха над четирийсет души! Това е финансиран от държавата терористичен акт!
Гатиноа въздъхна.
— Не бих го характеризирал по този начин. Нашият дълг е да защитаваме най-голямата тайна на Франция. Методите ни не се подлагат на разглеждане и одобряване. Нагоре не се знае нищо. Няма официална информация. Стига да сме абсолютно дискретни, всичко е наред.
Страхът на Люк се засили. Този човек му казваше прекалено много. Последствията бяха съвсем ясни, но въпреки това желанието му да научи още го подтикваше да продължи.
— И сте накарали Боне да избие хората ми и да се опита да убие Сара и мен в Кембридж.
Гатиноа се разсмя.
— Чу ли това, Марол! Биваше си го! Не, професоре. Боне дори не знаеше за съществуването ни. Никой от тях не знаеше, с изключение на Пеле. Пеле беше наш човек. Наш информатор. Жиро и Дьо Гол го вербували след войната, след като поеха контрола над правителството. Дали му пари. Наградили го тайно с медали и със статут, какъвто никога не би имал под командването на Боне. Напомпали го добре, а после го заплашили. Казали му, че Боне може да научи, че се е разприказвал. Той знаел, че кметът ще го нареже на парчета и ще нахрани прасетата с него. Това бил най-големият му страх. Оттогава използваме същия подход към добрия доктор. И Пеле ни снасяше информация в продължение на четирийсет и шест години. Всеки път, когато някой от селяните се обръщаше към него, ние разполагахме с проба от кръвта, урината, тампоните и тъй нататък. Получавахме редовни доклади. Това е. Онези убийства са си дело на самия Боне.
— Но вие сте му позволили! — изрева Сара. — Значи отговорността е и ваша!
Гатиноа не се впечатли.
— Може би. От правна гледна точка, кой знае? Само че този въпрос никога няма да се разглежда от съд. Онова, което правим, е изключително секретно и добре пазено. Може би ще бъде по-лесно да се доберете до кодовете за изстрелване на ядрените ракети на Франция! Но иначе да, позволихме на Боне да бъде себе си.
Сара се напрегна и скочи напред. Дребното й тяло се превърна в оръжие.
— Ти, шибано копеле! — изрева смразяващо тя, докато преодоляващо разстоянието до Гатиноа. Чаршафът отлетя и както бе гола, тя започна да дере лицето и очите на генерала.
Гатиноа бе твърде изненадан, за да успее да се защити, така че Марол я издърпа назад. Останалите я укротиха, докато помощникът държеше пистолета си насочен към Люк, за да не се намесва.
Люк беше изумен от действията на Сара, от начина, по който риташе и крещеше на хората, които я държаха.
— Нея наранявайте! — извика той.
Гатиноа избърса с носна кърпичка кръвта от бузата си.
— Виждате, професоре. Това е нагледен пример за един от проблемите с наркотика. Ефектът идва със закъснение, един-два часа след като еуфорията отмине. Доколкото знам, това се дължи на рецепторите 5-НТ2А. — Изсмя се. — Знаете ли, тази работа ме превърна в учен. Нали, Марол?
Помощникът му изсумтя и нареди на хората да закопчаят китките и глезените й, да я покрият с чаршафа и да я приберат в колата, докато се успокои. Сара крещеше и ругаеше свирепо, но мъжете успяха да я отведат, като през цялото време държаха автоматите си насочени към Люк, за да не се намеси.
— Добре — кимна Гатиноа. — Така е доста по-спокойно.
— Значи сте извлекли дрогата от варивото? — най-сетне попита Люк.
— Всъщност не една, а три. Разполагаме с тях още от седемдесетте, но, както казах, едва сега започваме да разбираме биологичните характеристики на най-важната съставка, R-422. Гените на дълголетието SIRT1 и FOX03A бяха открити съвсем неотдавна. Несъмнено в бъдеще учените ще открият и други важни неща. Накрая ще разберем как действа и R-422. Другите неща са по-лесни и по-ясни. Основният ергот, R-27, те кара да летиш като хвърчило. Много силен халюциноген, който направо те изстрелва. Другият наркотик, R-220, също е доста интересен. Влияе на потентността и либидото. Всъщност, в края на осемдесетте си имахме и скандал около него. Върху съставката работеше външен изпълнител. Беше университетски химик, който нямаше представа откъде е дошла тя. Обичаме да работим по този начин. Та той споделил информация за химическия състав на някакъв негов познат, служител на фармацевтичната компания „Файзер“. Явно така се е стигнало до създаването на „Виагра“, затова мисля, че се издължаваме донякъде на обществото, не сте ли съгласен? Но R-220, макар да е много по-силен от виаграта, има гаден страничен ефект. Той скъсява и парализира опашките на сперматозоидите и прави мъжете стерилни.