Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Беше Пеле, с кървяща рана на гърдите, мъчещ се да си поеме дъх. Един от мъжете, които го държаха, даде карабината му на по-дребния мъж, появил се до Гатиноа. Това бе помощникът му Марол.
— Държеше ви на мушка — обясни Гатиноа и добави съвсем прозаично: — Спасих ви живота.
— Няма ли да ми кажете какво става? — настоятелно попита Люк.
Гатиноа се позамисли.
— Всъщност, не виждам причини да не ви кажа. А ти, Марол?
— Зависи изцяло от вас, генерале.
— Да, предполагам, че е така. Къде е американката?
Марол заговори в закаченото за жилетката му уоки-токи и получи примесен с шум отговор.
— Водят я — докладва той на Гатиноа.
Пеле нададе жалък, гъргорещ вик.
— Няма ли да го прегледа лекар? — попита Люк.
— Единственият доктор, когото ще види, е самият той — небрежно подметна Гатиноа. — Беше ценен, но никога не съм го харесвал. А ти, Марол?
— Никога.
— Последната му полезна постъпка бе да ни съобщи, че идвате в Руак.
Пежото на пекаря спря на паркинга и един от хората на Гатиноа слезе от мястото на шофьора и помогна на Сара да излезе, увита в окървавения чаршаф. Тя изглеждаше объркана и несигурна, но когато видя Люк в центъра на кръга, намери сили да се отскубне от леката хватка на мъжа и да се затича към него.
— Люк, какво стана? — попита тя със слаб глас. — Добре ли си?
Той я прегърна през раменете.
— Добре съм. Но не зная кои са тези хора. Не са от селото.
Сара видя Пеле, който се беше свил като зародиш на земята и издаваше тихи, ужасяващи звуци.
— Господи — промълви тя.
— Не, не сме от Руак — заговори Гатиноа. — Но Руак ни владее от много години. Ние сме изцяло отдадени на него. Дължим съществуването си на Руак.
— Какви сте вие? — попита Люк. — С какво се занимавате?
— Наричат ни Отдел 70 — отвърна Гатиноа.
Марол сведе поглед и поклати глава. Жестът привлече вниманието на Люк и го накара да застане нащрек. Този Гатиноа явно беше прекрачил линията. Някаква опасна линия.
— По време на войната командването на Съпротивата, колкото и рехаво да е било, е дало на маките от Руак кодово означение за по-лесна комуникация. Нарекли ги Отряд 70. Те били особено безжалостна и ефективна група. Немците се страхували от тях. Другите маки им нямали доверие. Когато през четирийсет и шеста формирали отдела ни, неговият основател генерал Анри Жиро, един от вътрешния кръг на Дьо Гол, избрал името. Не е много оригинално, но подхожда.
— Известна ми е ролята на Руак в Съпротивата — каза Люк. — Кажете ми нещо, което не знам.
— Да, сигурен съм, че знаете доста неща. Ще установим колко точно. — Гатиноа посочи Пеле. — Какво знаете за този човек?
— Нищо — призна Люк.
— Той е дърт мошеник. Може би на двеста и трийсет или двеста и четирийсет години. Самият той не е сигурен на колко точно. Станал е лекар през трийсетте. Пратили го в Лион да се учи. Нуждаели се от лекар, който да е от техните. Естествено, никога не биха допуснали външен човек. Пеле обаче винаги си е падал по пиенето и говоренето. По време на войната бил вторият човек след Боне в партизанския отряд. Жиро го поканил в Алжир. Прекарал си добре, а една вечер се напил и изплюл камъчето пред Дьо Гол и Жиро! Тайна, пазена стотици години, а този палячо се напива и я издава. Дълголетието, чаят, причината да са толкова агресивни. Всичко. Естествено, след войната Дьо Гол си спомнил за това и решил, че Руак трябва да бъде наблюдаван и изучаван от най-добрите умове на Франция.
Главата на Сара като че ли се избистряше. Вече стоеше по-изправено, погледът й бе по-фокусиран.
— И това ли правите? — намеси се тя. В тона й се долавяше гняв.
Гатиноа кимна.
— Да, в продължение на четирийсет и шест години изучаваме руакския чай. Наистина е забележителен, професор Мелъри. А това, че за съвсем кратко време успяхте да научите за много от свойствата му, говори за напредъка на науката. На нас ни бяха нужни десетилетия, защото се налагаше да чакаме науката да стигне до нужното ниво, за да може да ни е от полза. Така например съм сигурен, че доктор Прентис ви е разказал за активността, която е открил у тези така наречени гени на дълголетието, за серотониновите рецептори и тъй нататък.
— И затова ли убихте Фред? — гневно извика тя.
— Ами, нямахме голям избор. — Подхвърли го небрежно, абсолютно небрежно.