Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Доста голяма част от спешните екипи на Дордон се бяха събрали на мястото на инцидента. Подстъпите към селото бяха задръстени от жандармерийски автомобили, полицейски коли, линейки, подвижни телевизионни станции и пожарни. При други обстоятелства Боне също щеше да е тук в тежките си ботуши и опъната по шкембето униформа, и щеше да дава нареждания на хората си, но този път трябваше да се оправят и без него.
Полковник Тука командваше операцията, ръмжеше към новинарските хеликоптери, които бръмчаха над главата му и му пречеха да използва мобилния си телефон.
По зазоряване беше споделил с Люк подозренията си, че част от пикратола от времето на Втората световна война, скрит най-вероятно в мазето на кмета и останалите негодници, се е самовзривил и е задействал верижно експлозивите в мазетата на другите къщи.
Добави поверително, че имал сведения, че Боне е търгувал със стари крадени ценности и че някои секретни правителствени организации го държали под наблюдение. Имало приказки за стотици милиони евро в злато и заграбени от нацистите произведения на изкуството, които може би ще бъдат открити в развалините.
Люк го беше изгледал озадачено, питайки се дали полковникът наистина вярва в скалъпената от Гатиноа история.
Тука не предполагаше, че ще има оцелели — обезобразените и овъглени трупове, до които можеха да се доберат, сякаш изключваха подобна възможност. Но щяха да минат дни преди да променят операцията от спасителна във възстановителна.
Тука обобщи катастрофата от своя гледна точка.
— Това ще заеме цялото ми време през следващата година, може би две — каза той на Люк. — Двамата с вас ще прекараме доста време заедно. Разбира се, сам признавате, че сте убили двама души снощи, но на ваше място не бих се притеснявал. Ще излезете чист. Тези хора са се опитвали да държат външния свят далеч от Руак, за да могат да си вършат работата. И са прибягвали до убийства. Имали са намерение да унищожат пещерата. Вие сте защитавали себе си, защитавали сте национално богатство.
Абат Мено пристигна късно сутринта да предложи територията на манастира, ако властите имат нужда от нещо, но Тука нямаше много време за него.
Духовникът забеляза Люк до мобилния команден център и остана няколко минути с него, за да изрази съчувствията си. При цялата тази трагедия изглеждаше съвсем естествено ръкописът на Бартомио да е станал на пепел някъде дълбоко в кратера, а абатът изглеждаше умърлушен.
Люк го дръпна настрани и разкопча няколко копчета на ризата си.
— Значи е у вас! — извика абатът.
— А скоро ще бъде у вас — увери го Люк. — Веднага щом се уверя, че ще бъде в безопасност.
Люк помоли един от шофьорите на линейки да му услужи с мобилния си телефон. Сигурно никога нямаше да може да се обажда отново от собствен телефон, без да се чуди дали Отдел 70 не го подслушва. Извини се на Исак, че е изгубил колата му, и го помоли да прибере запечатаните пликове на сигурно място. По-нататък щеше да реши какво да прави с тях.
Взе назаем друг автомобил от приятел археолог от музея в Лез Ейзи. Отиде до Бержерак, за да прибере Сара от болницата, където беше прекарала остатъка от нощта.
Тя го чакаше в травматологията, облечена в резервните дрехи на една медицинска сестра, която се бе смилила над нея. Изглеждаше бледа и слаба, но когато се прегърнаха, Люк усети силата на младите й ръце на врата си.
Отидоха при пещерата.
Сапьори от армията бяха работили цял ден да обезвредят експлозивите от дупките по скалата и районът бе обявен за безопасен.
Морис Барбие бе пристигнал с хеликоптер, за да се срещне лично с Люк на мястото, където се бе намирал лагерът. Предаде му новите ключове и кодовете за достъп. Смотолеви, че Марк Абенхайм е зает, но така или иначе бил сигурен, че след разследването Люк ще бъде възстановен като ръководител на разкопките в пещерата.
Барбие изслуша бащински историята, която избраха да му разкажат Люк и Сара — официалната версия, набързо скалъпена с Гатиноа посред нощ. Когато реши, че е чул достатъчно, за да докладва на министъра, той целуна ръката на Сара и отлетя в стоманеносивото небе.