Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Ахман се ококори, но лицето на Абан остана безизразно. Много му харесваше така да удивлява приятеля си.
— Откога Абан страхливецът предлага нападение? — попита Ахман.
Абан вдигна тефтера си.
— Откакто имаме изгода.
Ахман го гледа дълго време, след което отиде да си налее бокал нектар и седна на трона си. Направи знак на Абан да седне.
— Добре. Кажи ми какво вещаят приходите и разходите ти. Откъде да знам кога ще падне първият сняг? Или можеш да предричаш бъдещето като дама’тинга?
Абан се усмихна загадъчно и си взе бокал, като приседна на един от столовете и отвори тефтера си.
— Първият сняг не е промяна в климата, а специфично събитие в календара на тесаните. Трийсет дни след есенното равноденствие. В Лактън е важно, защото е денят на десятъка от жътвата в селцата, който да бъде представен на херцога на Лактън.
— И ти искаш да го откраднем — предположи Ахман.
— Копията са безполезни на празен стомах, Ахман. Армията ти почти умря от глад миналата зима, особено след като онзи глупак дама подпали силозите за зърно. Не можем да си позволим втора такава грешка.
— Съгласен съм — рече Ахман, — но сега контролираме най-плодородната част от Севера. Защо ни е още?
— Притежаваме я, да, но и армията ти набъбна. Имаме хиляди чи’шаруми, умножен народ за овладяване и изхранване. Нещо повече, трябва да лишиш лактънците от зимните им запаси. Градът е построен върху толкова голям воден басейн, че се твърди, че от средата човек не може да види бреговете.
— Звучи невъзможно — и Ахман махна към картата на стената, — но северняците сякаш също смятат така, ако се съди по картата.
— Никоя стрела на балиста или лък няма да може да достигне до града от брега — каза Абан. — Ако корабите им успеят да стигнат до Лактън пълни с провизии, може да ни отнеме повече от година, преди да ги победим.
Ахман сплете пръсти.
— Какво предлагаш?
Абан се надигна тежко на патерицата си и докуцука до голямата карта на отсрещната стена. Ахман се обърна с интерес към кхафита.
— Подобно на Дара на Еверам, Лактън си има едноименен град. — Посочи с върха на патерицата си към огромното езеро и града, по-близо до западния му бряг. — Както и десетки селца край него. — Очерта с патерицата си много по-голям кръг около града. — Тези селца имат земи, богати колкото тези на Дара на Еверам, ала до едно са незащитени.
— Защо просто не ги приобщим и да се приключва? — попита Ахман.
Абан поклати глава и отново размаха патерицата си над картата.
— Земята е твърде необятна, за да си я присвоим. Нямаш достатъчно хора, а и след това ще трябва да жънеш и сееш сам, ако обитателите не си опожарят полята още като зърнат армията ти. Мнозина ще успеят да ти избягат и да стигнат до града навреме, за да потеглят с корабите с провизиите, а после да се заключат зад стените на града.
— По-добре да изчакаме първия сняг и да нападнем тук. — Той посочи едно село на западния бряг. — Пристанград. Тук чините ще донесат десятъка си, за да го претеглят началниците на пристанището, да го натоварят на корабите си и да го изпратят до града. Целият флот ще е на котва там и ще чакат да напълнят трюмовете си. Пристанград е слабо защитен и няма да очаква атака без предупреждение толкова късно през сезона. Ала армията ти ще е много по-бърза с тези мустанги. Елитен отряд може да залови цялата реколта, по-голямата част от пристаните в Пристанград, както и половината флот. Изпрати тъпия си инструмент в ариергарда, за да надвие останалите селца, когато атаката приключи. Овладей първо тези по крайбрежието, за да няма как никой да стигне до града цяла зима. Напролет може да се предадат без бой, а ако ли не — ще имаш собствени кораби, пълни с шаруми, и ще превземеш града.
Ахман се взираше съсредоточено в картата, мръщейки се.
— Ще си помисля.
Искаш да кажеш, че ще се посъветваш със заровете на Иневера. Ала Абан имаше благоразумието да си замълчи. А и във всеки случай щеше да е добре и хората да кажат думата си преди толкова рисковано начинание.
Със заповедта на Ахман в ръка Абан стигна до тренировъчното поле на път за Каджи’шараджа.
Джурим веднага го забеляза — двамата се бяха обучавали заедно още като момчета. Джурим му се беше присмял, когато Абан падна от стената на Лабиринта и си строши крака, но самият той беше хвърлен оттам от Керан за наказание. Но докато Абан беше останал сакат за цял живот, Джурим се беше възстановил напълно — и не беше забравил.