Дневната война

И наистина, всички бяха спрели с упражненията и зяпаха случката.

Керан се обърна към останалите строеви.

— Съблечете хората по бидота и се стройте за оглед! — протътна той и те се разтичаха, сякаш им заповядваше самият Избавител. След броени секунди щитовете и копията бяха натрупани спретнато на земята, одеждите им — сгънати до краката им, а те самите — застанали мирно само по препаски.

Керан побутна с копието си Хамаш, който още се гърчеше на земята.

— Ставай и след мен. Вече съм ти отнел воала. Изостани или ме обиди отново и ще ти отнема и черното.

Абан потисна порива да се усмихне, докато Хамаш се изправяше мъчително, пребледнял и окървавен. Добре си беше избрал офицер.

Зашеметен и с окървавено лице, Хамаш се запрепъва след тях, докато те куцукаха към първия отряд. Пред тях стоеше още един строеви с кафяв воал. Поклони се толкова ниско, че почти докосна земята с темето си.

Обходиха редицата, а Керан караше всеки да пристъпи напред и го оглеждаше като роб на търг.

— Отпуснат е — отбеляза Керан за първия, като го ощипа по ръката, — но няколко месеца каша и тичане край стените на града с камък на гръб ще го оправят. Изпълни първия шарукин.

Мъжът се изпоти, ала се подчини и бавно изпълни поредицата от движения.

Керан се изплю в прахта.

— Жалко дори за кхафит.

— Каква е била професията ти, преди да откликнеш на зова на Избавителя? — попита го Абан и извади тефтер и перо.

— Правех лампи — отвърна мъжът.

Абан изсумтя.

— Майстор ли беше, или калфа?

— Майстор — отвърна мъжът. — Баща ми притежаваше работилницата, но ме остави сам да обуча синовете си.

— Какво значение има? — намеси се грубо Керан, но Абан го пренебрегна и зададе още няколко въпроса, преди да премине към следващия. Беше толкова слаб, че костите му изпъкваха над бидото му. Той замижа, когато застанаха пред него.

Абан вдигна три пръста.

— Колко са?

Мъжът присви очи.

— Два — със съмнение в гласа.

Абан отстъпи няколко крачки назад и примижаването спря.

— Три — този път по-решително.

Керан побутна мършавия мъж и той падна по гръб в пръстта.

— На крака, куче! — извика един от строевите и го наложи с тъпото на копието си.

— Този не е дори за тук, камо ли за елитните воини на Избавителя — рече Керан.

Абан го пренебрегна.

— Можеш ли да четеш? Да смяташ на сметало?

Мъжът кимна.

— Да, когато си нося стъклата.

И така надолу по редицата — Керан щипеше и побутваше мъжете, а Абан ги разпитваше. Някои оставаха крачка напред, групичка потенциални кандидати, от които Абан и Керан да подберат.

Стигнаха до един, с глава и повече над останалите, с огромен гръден кош и ръце като греди. Абан се усмихна.

— Не го щете този — предупреди ги един от строевите. — Силен е като стадо камили, но не чува роговете. Всъщност не чува нищо.

— Никой не те е питал — каза Абан. — Този го помня. Един от първите, които откликнаха на Избавителя. Как се казва?