Трескави сънища

— И ще отминете това просто така? – попита тя.

Пендъргаст спря до колата. Някой беше надраскал с боя

върху капака: „Да ви го начукам, природозащитници“. Той влезе в купето със загадъчна усмивка.

Хейуърд отвори отсрещната врата, но не влезе.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? Дори не започнахме да получаваме информацията, която ни трябва!

— Напротив, те бяха повече от красноречиви.

— Постъпиха вандалски с колата ви, плюха върху обувките ви!

— Влезте — каза той твърдо.

Тя се пъхна вътре. Пендъргаст зави и с изскърцване на гуми те се насочиха към изхода на града.

— Това ли е? Бягаме?

— Скъпи ми капитане, някога да сте ме видели да бягам?

Тя млъкна. Скоро Ролсът намали и за нейна изненада сви в алеята на църквата, покрай която бяха минали по-рано. Пендъргаст паркира пред къщата встрани от божия дом и излезе. Като изтри обувките си в тревата, той се понесе към верандата и натисна звънеца. След малко един мъж отвори вратата. Беше висок и тънък като вейка, с тежки черти, бяла брада, но без мустаци. На Хейуърд й напомни за Абрахам Линкълн.

— Пастор Грег? – възкликна Пендъргаст и стисна ръката му. – Аз съм Ал Пендъргаст, пастор на енория Хемхойбшън към Южната баптистка църква. Приятно ми е да се запознаем! – Той разтърси ръката на объркания свещеник с върховен ентусиазъм. – А това е сестра ми Лора. Може ли да поговорим с вас?

— Ами-и-и… разбира се – заекна пастор Грег, съвземайки се бавно от изненадата. – Заповядайте.

Те влязоха в прохладните предели на спретната къща.

— Заповядайте, седнете. – Грег още изглеждаше объркан; Пендъргаст, от друга страна, се разположи в най-удобния стол и прехвърли крак връз крак, сякаш си е вкъщи.

— Лора и аз не сме тук по църковни дела – каза той, като извади един стенографски бележник и химикалка от джоба си. – Но чух за вашата църква и за репутацията ви на гостоприемен човек, и ето ни тук.

— Разбирам – предпазливо каза Грег, като очевидно съвсем не разбираше.

— Пастор Грег, в свободното ми от пасторски задължения време, имам едно развлечение: аз съм аматьор историк, колекционер на митове и легенди, ровя се в прашните ъгълчета на забравената южняшка история. Всъщност, пиша книга. „Митове и легенди за Южните блата“. Затова съм тук. – Пендъргаст произнесе последното триумфално, след което се облегна назад.

— Колко интересно – пророни Грег.

— Когато пътувам, винаги първо търся местния пастор. Той никога не ме разочарова, никога.

— Радвам се да го чуя.

— Защото местният пастор познава хората. Той знае легендите. Но като божи човек, не е суеверен. Не се влияе от такива неща. Прав ли съм?

— Ами, истина е, че човек чува разни истории. Но те са точно това, пастор Пендъргаст: истории. Аз не им обръщам голямо внимание.

— Правилно. Иначе това блато, Блек Брейк, е едно от най-големите и най-легендарни в Юга. Знаете ли го?