Трескави сънища

Вентура се придвижи до бара и веднага самият Тайни, барман и собственик – огромна и тлъста човешка планина – плесна долу една халба „Къърс“ със залепнали към вътрешната й страна кубчета лед, последвана веднага от едно двойно „Джак Даниълс“.

Вентура кимна в знак на благодарност и вдигна уискито, гаврътна го и го прокара с глътка „Къърс“.

Майната му, какво като не беше точно онова, дето му е предписал докторът. Беше прекарал в блатото прекалено дълго. Когато изпи бирата си, той огледа старата дупка с изненадващо чувство на привързаност. Това бе едно от последните места, където не се налагаше да гледа надрусани, педерасти или янки. Всички бяха бели и не беше нужно човек да се обяснява, всички наоколо се познаваха, така си беше от памтивека, така и щеше да бъде винаги, амин.

Стената зад бара беше окичена със стотици картички, снимки на дървари с брадви, и по-скорошни снимки на риби и лодки, струпан на куп улов, подписани доларови банкноти, въздушна гледка на Малфурш от дните, когато е бил процъфтяващ център за всичко – от дървосекачи на кипариси, до ловци на крокодили. От времената, когато всеки е имал сносна лодка и пикап, и къща, която наистина е струвала нещо. Преди ония да превърнат половината блата в мъртва зона.

В проклета, шибана пустош.

Вентура пресуши бирата и преди дори да е успял да помоли, пред него издрънча втора халба, заедно с нова чаша „Джак Даниълс“. Тайни го познаваше добре. Но вместо да се залови за нея веднага, Вентура обмисли неотложния бизнес в момента. Щеше да се наслаждава, а и да направи големи пари от това – и то без да си изцапа ръцете. Очите му се отклониха към многобройните антиприродозащитнически лозунги, окачени на стената: „Сиера клуб, пръждосай се по дяволите“, „Подкрепете блатата – нахранете алигаторите с природозащитници“ и така нататък. Със сигурност това беше добър план.

Той се наведе над бара и направи знак към собственика.

— Тайни, искам да направя важно съобщение. Имаш ли нещо против да спреш музиката?

— Нямаш проблем, Майк. – Тайни отиде до стереоуредбата и я изключи. Почти веднага заведението утихна, вниманието на всички се насочи към бара.

Вентура се измъкна от стола си и без да бърза тръгна към средата на бара, каубойските му ботуши отекваха по износените дъски.

— О, Майк! – извика някой и се чуха няколко пиянски изръкоплясквания и подсвирквания. Вентура не обърна внимание. Той беше добре позната личност, бивш окръжен шериф, човек заможен, но никога надменен. От друга страна, винаги се стараеше да не се смесва много с беднотията, да спазва известна официалност. Те уважаваха това.

Той закачи палци в колана си и огледа с бавен поглед мястото. Всички чакаха. Не се случваше всеки ден Майк Вентура да говори на хората. Изумително как всичко бе стихнало. Това го накара да изпита задоволство, чувство, че е достигнал в живота си етап на уважение и реализация.