Трескави сънища

— Не видях и най-слаб признак за течение, откак сме тръгнали.

— Има, има.

Хейуърд удари един звънтящ комар. Раздразнена, тя изстиска огромно количество репелент против насекоми върху ръцете си и го размаза по врата и лицето си. Напред вече можеше да види през ръбестите дънери на дърветата блясък на слънчева светлина.

— Ръкавът – каза тя.

Пендъргаст подкара лодката напред и дърветата изтъняха. Внезапно те излязоха в открити води, стряскайки семейство белочели водни кокошки, които бързо отлетяха, пляскайки с крила ниско по водата. Той закачи пръта и запали двигателя, шейната отново се понесе по гладката като огледало повърхност на ръкава, насочвайки се към непроходимата плетеница от зелено и кафяво в западния му край. Хейуърд се облегна назад, наслаждавайки се на хладния полъх на въздуха и на относителната откритост на пространството след клаустрофобичността на блатото.

Когато разклонението се стесни отново – твърде скоро – Пендъргаст намали скоростта. Минути по-късно спряха пред сложен лабиринт от заливи, които сякаш отиваха във всички посоки, скрити от плевели и водни зюмбюли.

Хейуърд погледна картата, после разпечатката, и сви рамене:

— По кой от тях? – попита тя.

Пендъргаст не отговори. Двигателят работеше на празен ход. Внезапно той завъртя шейната на сто и осемдесет градуса и даде газ; в същия момент Хейуърд чу боботене от всички страни около тях.

— Какво е това, по дяволите? – промърмори тя.

Водната шейна се откъсна напред с рев, обратно по посока на отворения ръкав, но беше прекалено късно: дузина лодки с мощни извънбордни двигатели излязоха с ръмжене от тъмното блато от двете страни на тесния канал, блокирайки отстъплението им.

Пендъргаст извади оръжието си и стреля в най-близката лодка; капакът на двигателя й отхвърча. Хейуърд измъкна собствения си пистолет в отговор на стрелбата по пропелера на водната им шейна; с едно силно „прас“ пропелерът се разцепи, разбивайки огромната клетка; шейната им забави и се залюля странично, спирайки във водата.

Хейуърд се прикри зад една седалка, но скоро осъзна, че ситуацията е безнадеждна. Бяха попаднали в засада и сега бяха наобиколени от лодки за лов на костур, с най-малко трийсет човека в тях, всички въоръжени, всички с насочени към тях оръжия. А в лодката начело стоеше Тайни с полуавтоматичен „ТЕК-9“ в тлъстите си лапи.

— Хей, вие двамата, изправете се! – подвикна той. – Ръце над главата, бавно и кротко! – Това беше придружено от предупредителен изстрел над главите им.

Хейуърд погледна Пендъргаст, също приведен зад седалката. Кръв се стичаше от една дълбока прорезна рана върху челото му. Той кимна кратко, после се изправи с ръце над главата, пистолетът висеше на палеца му. Хейуърд направи същото.

С ръмжене Тайни приближи отстрани лодката си; в носа й стоеше един мършав мъж с насочена към тях пушка. Тайни се прехвърли в шейната им и тя се наклони от тежестта му. Пресегна се и взе пистолетите от ръцете им. Изследвайки „Лес Байер“-а на Пендъргаст, той изсумтя одобрително и го пъхна в колана си. Взе „Глок“-а на Хейуърд и го хвърли на пода на лодката си.