Трескави сънища

— Взели са ни за други?

— Възможно е.

Шейната се плъзгаше по кафявите води на езерото. Още щом градът изчезна напълно, Пендъргаст обърна шейната на деветдесет градуса.

— Спениш Айлънд е на запад – каза Хейуърд. – Защо се насочваме на север?

Пендъргаст извади картата, която Тайни им беше продал. Навсякъде по нея се виждаха драсканиците на дебелия мъж и мръсни отпечатъци от пръсти.

— Помолих Тайни да отбележи всички пътища към Спениш Айлънд, които той знае. Очевидно тези приятели познават блатото по-добре от всеки друг. Тази карта може да се окаже повече от полезна.

— Само не ми казвайте, че ще повярвате на този човек.

Пендъргаст се усмихна безрадостно.

— Вярвам безрезервно – че лъже. Можем със сигурност да отхвърлим онези маршрути, които той е отбелязал. Което ни оставя подход откъм северната страна. По този начин можем да избегнем засадата в разклонението западно от Спениш Айлънд.

— Засада?

Веждите на Пендъргаст се вдигнаха нагоре.

— Капитане, предполагам осъзнавате, че единствената причина да можем да наемем тази лодка, е защото те планират да ни изненадат в блатото. Не само са предупредени за идването ни, но изглежда също така някой им е подхвърлил някаква история, която да възбуди гнева им, съпроводена с инструкции да ни сплашат или дори да ни убият, ако се опитаме да отидем в блатото.

— Може да е случайно съвпадение – допусна Хейуърд. – Може би истинските природозащитници точно сега идват в Малфурш.

— Щях да се тревожа за това, ако бяхме пристигнали с вашия буик. Но няма съмнение, че са очаквали двама души, които точно отговарят на нашето описание. Защото израженията на лицата им след нашето излизане бяха съвсем недвусмислени.

— Как някой би могъл да знае къде отиваме?

— Отличен въпрос, един от онези, на които нямам отговор. Засега.

Хейуърд помисли за минута.

— Тогава защо се конфронтирахте с тях? Държахте се като някакво градско конте?

— Защото трябваше да се уверя в тяхната враждебност. Да съм напълно сигурен, че ще отбележат погрешни маршрути върху картата. За да знам в каква посока трябва да поемем. На едно по-общо ниво една възбудена и подозрителна тълпа е далеч по-издайническа, отколкото смесената или отчасти дружелюбната. Помислете над нашия малък разговор, и струва ми се ще се съгласите, че научихме много повече от тази разгневена тълпа, отколкото би било иначе. Намирам, че ролсът беше от изключителна полза в това отношение.

Макар и неубедена, на Хейуърд й беше минало желанието да спори, и тя не каза нищо.

Като свали едната си ръка от щурвала, Пендъргаст извади тънка кафява папка от сакото си и я подаде на Хейуърд.

— Разполагам с няколко снимки от „Гугъл Ърт“ на блатото. Не съвсем полезни, защото голяма част е скрита от дървета и друга растителност, но това наистина като че ли засилва мнението, че северният подход към Спениш Айлънд е най-обещаващият.