Свидетел на огъня [bg]

— Тя се нуждае от професионална помощ — загрижено обяснява Даниел. — Искам да кажа, не смятам, че получаваше достатъчна помощ дори в „Биргитагорден“, нямаше пари за това, но…

— От какво се нуждае тя?

— От денонощна медицинска грижа — отговаря Даниел лаконично.

— И терапия?

— Аз имам само един час седмично с ученичките, два с някои, но всъщност това е твърде малко, ако…

Телефонът на Елин иззвънява, тя се извинява, поглежда дисплея, вижда, че обаждането е от Йоханес Грюневалд, и незабавно отговаря.

— Какво се е случило? — пита бързо.

— Проверих случая и е вярно, че прокурорката е решила да поиска разрешение за задържане без повече разпити — отговаря адвокатът. — Ще говоря с Районния съд за кога точно е насрочено повдигането на обвинение, но ще са ни нужни още няколко часа.

— Вики приема ли нашата помощ?

— Говорих с нея и тя се съгласи да ме приеме за свой адвокат.

— Спомена ли моето име?

— Да.

— Тя каза ли нещо?

— Тя е… Дали са ѝ лекарства и…

— Какво точно каза, когато спомена името ми? — упорства Елин.

— Нищо — кратко отговаря Йоханес.

Даниел вижда как внезапна болка прорязва красивото гладко лице на Елин.

— Нека се срещнем в болницата — казва тя по телефона. — Най-добре да поговорим с нея, преди да продължим.

— Така е.

— Кога можеш да бъдеш в „Сьодершюкхюсет“, Йоханес?

— След двайсет минути навярно…

— Ще се видим тогава — казва тя, затваря и среща въпросителния поглед на Даниел.

— Добре… Вики е приела Йоханес за свой адвокат. Сега трябва да отида там.

— Сега ли? Няма ли да хапнеш?

— Изглежда страшно вкусно — отвръща Елин и се изправя. — Но можем да хапнем след това.

— Разбира се — тихо се съгласява Даниел.

— Ще можеш ли да дойдеш с мен в „Сьодершюкхюсет“? — пита го тя.

— Не знам дали ще имам сили за това — отговаря Даниел.

— Нямам предвид да се виждаш с нея — додава тя бързо. — Мислех само за себе си, че бих се чувствала по-спокойна, ако знаех, че ти чакаш отвън.

— Елин, просто… Още не съм се съвзел дотам, че да мога да мисля за Вики… Тези неща отнемат време. Елисабет е мъртва… и макар да не мога да повярвам, че Вики би могла…

— Разбирам — казва Елин. — Може би една среща с нея няма да ти се отрази добре.

— Или пък напротив — произнася той забавено. — Това може би ще ме накара да започна да си спомням, всъщност изобщо не знам как да реагирам.