Свидетел на огъня [bg]

— Юна Лина — представя го Йоханес.

— Толкова ми е известно — казва съдията и заинтригуван се навежда напред.

— Това са хората, за които ти говорех — казва Юна на момчето, което се е скрило зад краката на жената.

— Не приличат на тролове — прошепва то с усмивка.

— Не ти ли се струва? Виж него — казва Юна и посочва съдията.

Момчето през смях поклаща глава.

— Поздравете Данте и майка му — обръща се към залата Юна.

Всички ги поздравяват и когато Данте зърва Вики, предпазливо ѝ помахва. Тя също му помахва в отговор и се усмихва сърдечно. Прокурорката затваря очи за миг, като полага усилие да диша бавно.

— Ти помаха на Вики, обаче тя не е ли лоша? — пита Юна.

— Лоша ли?

— Мислех си, че е много лоша — казва Юна.

— Тя ме носи на конче и ми даде всичките си дъвки „Хуба-Буба“.

— Но ти си искал да се върнеш при майка си?

— Нямаше как — отговаря детето тихо.

— Защо нямаше как?

Момчето свива рамене.

— Разкажи каквото ми каза у дома. — Пиа се обръща към него.

— Кое? — прошепва то.

— Че се е обадила — напомня му тя.

— Тя се обади — казва Данте.

— Кажи го на Юна — кимва Пиа.

— Вики се обади, но нямаше как да се върне — казва момчето, като се обръща към Юна.

— Откъде се обади? — пита го Юна.

— От камиона.

— Дали са ѝ да ползва телефон в камиона ли?

— Не знам — казва Данте и свива рамене.

— Какво каза по телефона? — пита Юна.

— Че иска да се върне.

Майката вдига Данте в прегръдката си, прошепва нещо към бузата му, след което го пуска на пода, щом усеща по тялото му, че започва да става нетърпелив.

— Какво означава това? — пита съдията.

— Вики Бенет е взела назаем телефона на един шофьор от „Икеа“ на име Радек Скорца — разказва Йоханес Грюневалд. — Юна Лина е проследил обаждането. То е постъпило в „Биргитагорден“ и е било автоматично прехвърлено към рецепцията на фирмата, която администрира дома. Вики е разговаряла с жена на име Ева Морандер. Помолила е за помощ и е повторила, че иска да се върне в дома, в който е настанена. Ева Морандер си спомняше разговора и разказа, че обяснила на момичето, без да знае с кого разговаря, че в главния офис не се занимават с отделни случаи.

— Спомняш ли си това, Вики? — пита съдията.

— Да — казва Вики и гласът ѝ прозвучава оголен. — Просто исках да се върна, исках да заведат Данте при майка му, но те отговориха, че вече не ме искат.

Юна пристъпя напред и застава до Йоханес.

— Може би изглежда странно един криминален инспектор да застава на страната на защитата — казва той, — но смятам, че по време на разпита, проведен от Сага Бауер, Вики Бенет каза истината за това как е протекло бягството… Не считам обаче, че е ставало дума за съзнателно отвличане… Просто ужасна случайност. Затова отидох да говоря с Данте и майка му и затова съм тук…

Сивите му остри очи поглеждат негримираното лице на момичето, синините и раните.

— Що се отнася до убийствата, нещата стоят иначе, Вики — казва той сериозно. — Ти може би смяташ, че можеш да си мълчиш, но аз няма да се откажа, докато не разбера.