![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Тъмно образувание.
Докато е рисувала, е придала на това образувание сърцевидна форма. Не се е замисляла за някаква взаимовръзка, нито пък за логика.“
Юна знае, че Флура се е намирала далеч от „Биргитагорден“, когато са били извършени убийствата, и че няма никаква връзка нито със замесените в тях, нито със събитията.
Отново поглежда рисунката и проверява ново хрумване: „Може би Флура е научила нещо от някого, който в действителност е бил там?
Може би свидетел на убийствата ѝ е разказал какво да нарисува.
Дете — свидетел, което е разтълкувало кръвта като сърце.
В такъв случай приказките за призраци са само начин, който Флура използва, за да защити самоличността на свидетеля.“
— Искам да се опиташ да установиш контакт с призрака — настоява Юна.
— Не, не мога…
— Как става обикновено?
— Съжалявам, но не мога да го направя — казва тя сдържано.
— Трябва да попиташ момичето призрак дали е видяло какво се е случило.
— Не искам — прошепва Флура. — Не издържам повече.
— Ще ти се плати — казва той.
— Не искам да ми се плаща, просто искам да чуете какво съм видяла.
— Слушам те — отвръща Юна.
— Всъщност вече не знам, но не смятам, че съм луда.
— Аз също не смятам, че си луда — сериозно отговаря той.
Флура го поглежда и избърсва сълзите от бузите си. После се вторачва пред себе си и преглъща тежко.
— Е, ще опитам — промълвява. — Но всъщност не смятам…
— Направи един опит.
— Почакайте там вътре — казва тя и посочва съседната стаичка. — Миранда, изглежда, идва само когато съм съвсем сама.
— Разбирам — казва Юна, става и излиза.
143
Флура седи неподвижно и вижда как инспекторът затваря вратата след себе си. Столчето при кухненския бокс изскърцва, когато той сяда на него, после настава пълна тишина. Жената не чува нито звук, нито шум от автомобил, нито лай на куче, нищичко от стаята, където инспекторът чака.
Едва сега усеща колко е уморена.
Флура не знае какво да стори. Дали би трябвало да запали стеаринова свещ и тамян? Просто седи, затваря очи за миг и после поглежда рисунката.
Спомня си как ръката ѝ трепереше, докато рисуваше това, което бе видяла, колко трудно се съсредоточи. Непрестанно се озърташе в стаята, за да види дали призракът не се е върнал.
Сега разглежда рисунката си. Не рисува добре, но се вижда, че момичето лежи на пода. Вижда малките кръстчета и си спомня, че трябва да изобразяват ресните на килимчето в банята.
Ръката на Флура бе треперила и едното бедро се получи тънко като оголена кост.
Пръстите пред лицето са само чертички. Правата уста прозира зад тях.
Столът до кухненския бокс проскърцва отново.
Флура силно присвива очи и гледа втренчено рисунката.
Изглежда, сякаш пръстите са се раздалечили мъничко, защото сега Флура може да види едното око.
Момичето я гледа.
Флура се стряска, когато в тръбите се чува шум. Оглежда се в малката стая. Диванът е почернял от сенки, масата е скрита в един тъмен ъгъл.
Когато отново поглежда рисунката, окото не се вижда. Гънка на карирания лист минава там, където е нарисувано лицето.
Ръцете на Флура треперят, когато тя се опитва да изглади листа. Тънките пръсти на момичето скриват очите му. На карираната хартия се вижда само част от устата.
Подът внезапно проскърцва зад нея и Флура бързо се обръща.
Там няма никой.
Отново се вторачва в рисунката, докато очите ѝ се насълзяват. Сърцето, което виси над главата на момичето, е с плаващи очертания. Флура разглежда чорлавата коса, после отново пръстите, закрили лицето. Тя импулсивно дръпва ръце от хартията, когато вижда, че устата вече не е права черта.
Оформена е като за вик.
Флура е станала от стола, диша запъхтяно, гледа втренчено рисунката, викащата уста иззад пръстите. Тъкмо да повика криминалния инспектор, когато забелязва самото момиче.
То се е скрило в шкафа до стената. Изглежда, сякаш се опитва да остане на колкото се може по-скришно място. Но вратата не може да се затвори, когато е вътре. Момичето стои неподвижно, закрило лице с ръцете си. Ето че пръстите му се раздалечават и то поглежда Флура с едното си око.
Флура се вторачва в момичето.
То казва нещо иззад дланите си, но не е възможно да се различат отделни думи.
Флура се приближава.
— Не чувам — казва му.
— Бременна съм — повтаря момичето и маха ръцете от лицето си. Озадачено опипва тила си, изважда ръката си, поглежда кръвта и се олюлява. Плътен поток кръв се стича от тила му надолу по гърба и на пода.