Свидетел на огъня [bg]

Мъж с посивели коси и тъмносин костюм влиза в болничната стая.

— Аз съм Йоханес Грюневалд — представя се той и се ръкува със Сага.

— Това е последният протокол — обяснява Сага.

— Благодаря — отвръща Йоханес, без да поглежда документите. — Не е спешно да ги чета, тъй като току-що постигнах споразумение с Районния съд да отложим гледането на иска за утре сутрин.

— Аз не искам да чакам — казва Вики.

— Разбирам, но аз имам още малко работа — усмихва се адвокатът ѝ. — И има един човек, с когото искам да се срещнеш, преди да прегледаме всички въпроси.

Вики гледа с големи светли очи жената, която, без да поздрави полицаите, влиза при нея. Погледът на Елин Франк блести от нервност. Устните ѝ треперят, когато вижда завързаното в леглото момиче.

— Здравей — поздравява я.

Вики бавно извръща лице и лежи, докато Елин разкопчава ремъците около тялото ѝ. С нежни движения тя бавно освобождава момичето от двайсетчасовото завързване.

— Мога ли да седна? — пита след това с глас, преливащ от чувства.

Погледът на Вики става съвсем светъл и твърд. Но все още не казва нищо.

— Помниш ли ме? — прошепва Елин.

Гърлото я боли от думите, заседнали в него. Напиращите сълзи карат жилите ѝ да набъбнат, а кръвта под кожата да пари.

Нейде в града бият църковни камбани.

Вики докосва китката на Елин, след което дръпва пръста си.

— Имаме еднакви превръзки, ти и аз — усмихва се Елин и очите ѝ тутакси се насълзяват.

Вики все още не отговаря, просто затваря уста и извръща лице.

— Не знам дали ме помниш — продължава Елин. — Но ти живееше при мен, когато беше малка, бях ти само приемен родител, но не съм спирала да мисля за теб…

Вдишва, после гласът ѝ секва:

— И знам, че те предадох, Вики… Предадох те и…

Елин Франк поглежда детето в леглото, рошавата коса, угриженото чело, тъмните кръгове под очите, раните по лицето.

— За теб аз съм нищо — продължава със слаб глас тя. — Просто една от всички хора, които са се появили и изчезнали от живота ти, от тези, които са те предали.

Елин млъква и преглъща тежко, преди да продължи:

— Прокурорката иска да те вкара в затвора, но аз не мисля, че това ще е добре за теб. За никого не е добре да е в затвора.

Вики почти незабележимо поклаща глава. Елин забелязва това и гласът ѝ става напрегнат, когато добавя:

— Важно е да слушаш какво ти казваме аз и Йоханес.