Свидетел на огъня [bg]

Местопрестъпленията и местата, на които са открити улики, представляват огледала, запечатали отражението на извършителя. Късчета от мотива са отразени в начина, по който е плиснала кръвта по тапетите и по пода, сред преобърнатите мебели, в следите от ботуши и в разположението на телата. Натан Полок навярно би казал, че способността да разтълкуваш местопрестъплението може да се окаже далеч по-важна от събирането на уликите. Защото извършителят винаги отрежда на жертвата и на мястото специфични функции. Жертвата е роля във вътрешната драма на извършителя, а мястото може да се разглежда като сцена със сценография и декор. Много неща може да са случайност, ала винаги присъства онова, което е част от вътрешната драма и може да бъде свързано с мотива.

Юна Лина чете протокола от огледа на местопрестъплението за първи път. Задържа се дълго да гледа документацията, намерените улики и анализа на местопрестъплението.

Полицията е свършила отлична работа, далеч по-задълбочена, отколкото Юна е очаквал.

Сервитьор с плетена вълнена шапка донася поднос с голяма чаша кафе, но Юна е така вглъбен в мислите си, че не го забелязва. В съседното помещение седи млада жена със сребърна обица на долната устна. С усмивка казва на сервитьора, че е видяла Юна да поръчва кафето.

Макар отговорите от Криминално-техническата лаборатория да не присъстват в този доклад, Юна разбира, че резултатите са единодушни: пръстовите отпечатъци са от Вики Бенет. В експертизата на вещото лице е използвана най-високата степен на сигурност, +4.

Нищо в анализа на местопрестъплението не е в противоречие с това, което бе видял на мястото на убийството, макар много от собствените му наблюдения да не присъстват — като това как все по-съсирената кръв се е просмуквала в чаршафите в продължение на поне един час. Докладът не отразява и как следите от пръснала назад кръв променят ъгъла си след първите три удара.

Юна протяга ръка, взема чашата кафе, отпива и отново започва да разглежда фотографиите. Бавно преглежда купчината, като съсредоточено изучава всяка една от снимките. След това избира по две от стаята на Вики Бенет, от изолатора, където е била открита Миранда Ериксдотер, и от пивоварната, където е била намерена Елисабет Грим. Премества чашата с кафе и всичко друго от масата и подрежда снимките върху празния плот. Става прав и се опитва да види всички едновременно. Търси нови, неочаквани схеми.

След малко Юна обръща всички фотографии, с изключение на една. Внимателно наблюдава последната снимка и се опитва мислено да се върне в стаята. Потапя се в усещането и миризмите. На снимката се вижда слабото тяло на Миранда Ериксдотер. Тя лежи на леглото обута в бели памучни гащички, захлупила лице и с двете си длани. От светлината на светкавицата тялото ѝ и чаршафите изглеждат снежнобели. Кръвта от строшената ѝ глава контрастира като тъмна формация на възглавницата.

Внезапно Юна вижда нещо, което не е очаквал.

Прави крачка назад и празната чаша за кафе се изтърколва на пода.

Момичето със сребърната обица на устната се усмихва на съседната маса.