Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Слънцето слизаше все по-ниско и удължаваше сянката на крайбрежния склон в западната част на залива, а на небето облаците, наредени в прави тънки редици, порозовяха. Гларусите се прибраха да спят. Наредих на двамата ранени да отидат да извадят камъните от скритата ни лодка (надявах се, че франките не бяха успели да стигнат чак дотам и не са я открили), макар и да мислех, че може изобщо да не ни потрябва. Свечеряваше се, приливът щеше скоро да дойде и да принуди нападателите да се оттеглят и ние щяхме да отпразнуваме славна победа.
Но точно тогава откъм портите на града долетя вълна от радостни викове и ние видяхме как разбитите от нас франки хукнаха натам да се присъединят към пробива и разбрахме, че битката за града беше загубена. По-късно оцелелите разправяха, че франките успели да се изкатерят по каменния кей на пристанището.
И започнаха писъците.
Галахад и аз поведохме двадесет души отвъд нашата най-близка барикада. Срещу нас тичаха жени, които в обзелата ги паника, се изплашиха от нас и се опитаха да се покатерят по гранитния склон. Кълхуч остана да брани нашата стена и да прикрива нашето отстъпление към лодката, когато над победения град се извият първите стълбове дим.
Ние тичахме надолу по каменните стъпала и след десетина крачки видяхме долу франките, които се бутаха като плъхове в хамбар. Прехвърляха се през вълнолома като безкрайна черна вълна. Бяха стотици. Рогатите им щандарти бяха навсякъде, барабаните им бумтяха, във въздуха се носеха писъците на жени, притиснати из къщите на града. Вляво от нас, в далечния край на пристанището, където се виждаха само няколко франкски нападетели, внезапно се появи отряд от копиеносци с бели пелерини. Начело вървеше началникът на дворцовата охрана Борс, братовчедът на Ланселот. За момент си помислих, че неговата контраатака ще обърне нещата в наша полза и ще затвори пробива на врага. Но вместо да нападне кея, Борс поведе хората си към пристана, където ги чакаше флотилия от малки лодки, за да ги изведе от града. Видях принц Ланселот да бърза натам, заобиколен от войници, повел майка си за ръка и последван от група придворни, загубили ума и дума от страх. Филите бягаха от обречения град.
Галахад посече двама души, които се опитваха да минат покрай нас. След това аз видях, че улицата зад нас се изпълва с франки, развели черните си наметала.
— Назад — викнах аз и помъкнах Галахад след себе си.
— Остави ме да се бия! — кресна той и се опита да се освободи от мен и да посрещне следващите двама, които идваха нагоре по тесните каменни стъпала.
— Ще те оставя да живееш, глупако — викнах му аз и го блъснах зад себе си. Направих лъжливо движение с копието си вляво, франкът пред мен се заблуди и аз забих острието в лицето му. Пуснах дръжката на копието, посрещнах удара на втория франк с щита си, извадих Хюелбейн и изненадващо мушнах противника си под щита право в слабините и той се затъркаля по стъпалата, а кръвта пълнеше ръцете му, притиснати към жестоката рана.
— Ти знаеш как да ни измъкнеш от града! — викнах аз на Галахад. Зарязах си копието и забутах Галахад назад по-далече от опиянените от сражението франки, които се катереха нагоре по стъпалата. В началото на стълбите имаше грънчарски дюкян и независимо от обсадата стоката все още стоеше отпред наредена на тесни маси под платнен навес. Аз обърнах една маса пълна с гърнета и вази, които се търкулнаха в краката на франките. След това дръпнах навеса и го хвърлих върху главите им.
— Води ни! — изкрещях аз.
Имаше улици и градини, които само жителите на Инис Трийбс познаваха, и ако искахме да избягаме, щяха да ни трябват точно такива тайни пътеки.
Нападателите вече бяха пробили и през главната порта и сега се опитваха да ни отрежат пътя към Кълхуч и неговите хора. Галахад ни поведе нагоре, зави наляво в някакъв къс тунел, който минаваше под един храм, след това преминахме през някаква градина и продължихме нагоре, докато стигнахме до стената на резервоар за дъждовна вода. Под нас градът се гърчеше в ужас. Франките чупеха вратите и отмъщаваха за другарите си, убити край крепостната стена. Виеха деца и замлъкваха, покосени от меч. Видях един франкски воин, огромен мъж с рога на шлема, който притисна четирима от защитниците и ги посече с брадва. Димяха подпалени къщи. Градът беше изграден с камък, но имаше много мебели, покривните греди, намазани с катран, също бяха от дърво. Те бяха достатъчни, за да подхранват огъня. В морето, където прииждащият прилив поглъщаше пясъчните брегове, виждах крилатия шлем на Ланселот да проблясва в една от трите бягащи лодки, а над мен, потънал в розовото сияние на залязващото слънце, изящният дворец очакваше последния си миг. Вечерният ветрец раздуха сивия дим и изду бялата завеса, която висеше на един от прозорците.