Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Трябваше да атакуваме заедно с Блейдиг — каза мрачно Галахад.
— Не.
— По-добре да бяхме умрели като мъже пред стена от щитове, от колкото да умрем тук от глад.
— Ще имаш възможност да се сражаваш със стена от щитове — обещах му аз, но и направих каквото можах, за да помогна на моите хора, когато франките влязат в града.
Барикадирахме улиците, които водеха към нас, така че, да можем да задържим франките, докато нашите жени се спуснат по тясната скалиста пътека, която водеше към малка цепнатина в гранитната скала на северозападния бряг на острова. Там бяхме скрили лодката, която взехме от франките. Скалната цепнатина не беше удобна за пристанище, затова ние бяхме напълнили лодката с камъни и тя по два пъти на ден бе заливана от прилива. Под водата крехкият й корпус беше в безопасност, защото иначе вятърът и вълните щяха да я потрошат в стените на цепнатината. Предположих, че врагът ще атакува по време на отлив и двама от нашите ранени мъже имаха задачата да извадят камъните от лодката веднага щом щурмът започне, за да може лодката да плува, когато дойде приливът. Идеята да избягаме с тази лодка ми изглеждаше доста безразсъдна, но поне даваше надежда на хората ми.
Никакви кораби не дойдоха на помощ на Инис Трийбс. Една сутрин на север се появи огромно платно и в града се разнесе мълвата, че самият Артър идва, но постепенно корабът промени посоката си и изчезна. Бяхме сами. Нощем пеехме песни и си разказвахме приказки, а денем наблюдавахме как франкските отреди се прегрупират на брега.
Тези отреди се втурнаха в атака в един летен следобед, когато приливът започна да се оттегля. Приличаха на лавина от облечени в кожа мъже с железни шлемове и с вдигнати високо дървени щитове. Те минаха по понтона и стъпиха на пясъка пред градските порти. Онези, които вървяха най-отпред, носеха огромен ствол за таран. Единият край на тарана беше обгорен и покрит с кожа, за да бъде по-здрав. Зад тази група идваха мъже със стълби. Една част от тях дойдоха и изправиха стълбите на нашата част от крепостната стена.
— Оставете ги да се изкачат! — извика Кълхуч на нашите войници. Той изчака докато на всяка стълба увиснаха по пет човека. Тогава взе огромен скален къс и го пусна върху една от стълбите. Франките можаха само да изкрещят, докато камъкът ги помиташе от стъпалата. Една стрела дрънна в шлема на Кълхуч, докато той пускаше нов камък върху друга стълба. Стрели тракаха и по стената или свистяха над главите ни. Към нас летяха и множество леки копия, които обаче само дрънчеха по камъните, но не нараняваха никого. Пясъкът край стените на града беше почернял от франки и ние сипехме върху тях камъни и всякакви боклуци. Каван успя да изтегли една цяла стълба през стената и ние я натрошихме на парчета, за да замеряме с тях нападателите. Четири от нашите жени домъкнаха до площадката на крепостната стена цяла каменна колона, свалена от някой портал. Ние я засилихме през стената и с удоволствие чухме ужасните писъци на смазаните франки.
— Ето така настъпва мракът — изкрещя Галахад към мен. Той сякаш ликуваше — водеше последната си битка и плюеше в очите на смъртта. Той изчака един франк да стигне до върха на стълбата и силно замахна с меча. Главата на човека тупна долу върху пясъка, а тялото продължаваше да стои на стълбата със здраво вкопчени в нея ръце и пречеше на останалите франки да се изкачват. Така те станаха чудесна мишена за нашите камъни. Ние вече събаряхме стената на склада, за да се снабдяваме с амуниции, но печелехме битката, защото все по-малко и по-малко франки се осмеляваха да се катерят по стълбите. Вместо това те отстъпиха по-далеч от стената и така ни дадоха повод да ги обсипем с подигравки. Казахме им, че са били победени от жени и че ако се опитат пак да щурмуват стената вече ще събудим воините. Не знам дали разбираха какво им говорим, но продължиха да отстъпват явно обезкуражени от жесточената ни съпротива. Главните сили на франките обаче бяха съсредоточени срещу портата на града, където ударите на тарана все още кънтяха сякаш някой биеше гигантски барабан, чиито тътен сковаваше душите ни.