Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
И тогава се появил Уовока.
Говорело се, че произхожда от род на шамани, и може наистина да е било така. Сигурно било обаче, че е израснал в ранчо в Невада, чийто собственик Дейвид Уилсън нарекъл момчето Джак и му дал фамилното си име. Около 1889-а Уовока започнал да говори за видение, което получил.
„Нося ви послание от вашите деди, от духовете, че сега те идват да се влеят в редиците ви, водени от Месия, дошъл да живее на тази земя с белите мъже, но прогонен и убит от тях.“
Според видението на Уовока белите мъже щели да бъдат прогонени от индианските територии. Земята щяла да се възроди и да се къпе в плодородие, а индианските предци щели да се върнат и да заживеят с потомците си.
Уовока учел, че идва нова земя. Тя щяла да пристигне от запад през пролетта на 1891-ва. Новата земя щяла да покрие старата земя „на дълбочина пет пъти колкото мъжки ръст“. Дотогава племената трябвало да живеят в мир помежду си и с белите. Точно преди да пристигне новата земя, светът щял да се разтресе, но индианците не бивало да се страхуват. Смъртта, болестите и белите хора щели да изчезнат. „Новите земи ще са покрити със сладка трева, бистри потоци и дървета, стада от бизони и понита ще тичат по нея, така че моите червени деца да ядат и пият, да ловуват и да се радват.“
Ала прозрението на Уовока не било само описателно. То изисквало от племената да танцуват по определен начин на определени интервали. Това щяло да подпомогне идването на края и последващото ново начало.
Една и съща фраза се срещаше във всички уебсайтове — движението се разпространявало като „горски пожар“. Добро сравнение, помисли си Бърк. Точно както пламъците в гората прескачаха от една група дървета към следващата, така и религията на танца с духове прескачала от едно племе към следващото. Индианските водачи (сред които Червения облак на сиуксите и Ритащата мечка на лакота) изминавали огромни разстояния, за да се срещнат с Уовока в Западна Невада.
Разпространявайки се, посланието се променяло (както често става с религиозните послания). Новата земя щяла да се появи точно както обещавал Уовока. Но нямало просто да изтласка белия човек. Щяла да го погребе.
Когато слуховете за предстоящото унищожение стигнали до белите, те решили, че се готви революция. Танцът с духове, казвали си те, всъщност е боен танц. Индианските бандити планирали да изколят всички в леглата.
После… Трагедията край Ундид Ний. Зимата на 1890. Седящия бик, поддръжник на танца с духове и най-известният от всички вождове на сиуксите, току-що бил убит от агенти на правителството. Очаквайки въстание, Седма кавалерия (старият полк на генерал Къстър) била пратена да задържи индианските „агитатори“ в Южна Дакота. За да избегне ареста, част от племето лакота поела през пущинака под прикритието на нощта. Целта им била да намерят убежище и защита в резервата Пайн Ридж.
Войниците ги проследили и ги изтласкали към бреговете на потока Ундид Ний. Обградени от далеч по-многоброен противник, индианците размахали бяло знаме в знак, че се предават. Докато разпитвали водачите им, била издадена заповед да се конфискуват оръжията на индианците. Според разкази на очевидци част от индианците започнали да пеят песните към танца с духове. Един шаман хвърлил шепа пръст във въздуха, което група войници (пияни) сметнали за сигнал. Гръмнала пушка и макар никой да не пострадал, кавалерията открила огън. Четири оръдия „Хочкис“, позиционирани на височина над потока и изстрелващи по петдесет патрона в минута всяко, открили убийствен преграден огън.
Стотици лакота — мъже, жени и деца — били разкъсани от куршумите. Някои излизали напред с вдигнати ръце, но и те намерили смъртта си. Други били преследвани и убивани в гората, трети успели да избягат от войниците, но скоро измръзнали до смърт.