По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Фермерът в странноприемницата беше казал: „На километри наоколо няма друга кръчма, приятел. Иначе защо ще е толкова пълно?“
— Как мислиш, дали са там? — попита Ричър.
Джаксън отговори:
— Ако първо са спрели във Фенчърч Сейнт Мери и после са продължили към Бишъпс Парджетър, трябва да са минали оттам. Но може и да са отишли на север. Към Норич има много мотели.
— В Норич не могат да си купят оръжия — каза Ричър. — Щом на теб ти се е наложило да ги търсиш чак в Холандия.
— Там няма нищо по-тежко от ловни пушки — съгласи се Джаксън.
— Значи вероятно са отишли другаде — каза Ричър.
Той си припомни автомобилния атлас. Град Норич беше показан като плътно петно в горния десен ъгъл на издутината, която представляваше Източна Англия. В края на пътя. Оттам не се отиваше за никъде.
— Според мен са отседнали наблизо — каза той.
— Значи може би са в „Бишъпс Армс“ — каза Джаксън.
Осем километра пеша, помисли си Ричър. Това означава три часа дотам и обратно. Ще се върна до полунощ.
— Ще отида да проверя — заяви той.
Той мина през килера и взе още два резервни пълнителя за G–36. Намери дамската чанта на Полинг в кухнята и взе малкото й фенерче. Сгъна картата и я прибра в джоба си. После застана до другите в тъмнината пред къщата, за да се уговорят за парола. Не искаше да го застрелят, докато се прибира. Джаксън предложи паролата да бъде „канарчета“ — прякорът на футболния отбор на Норич, който имаха заради жълтите си спортни екипи.
— Бива ли ги за нещо? — попита Ричър.
— Едно време ги биваше — отвърна Джаксън. — Преди двайсет и няколко години бяха страхотни.
И аз бях такъв, помисли си Ричър.
— Внимавай — каза Полинг и го целуна по бузата.
— Ще се върна — обеща той.
Тръгна първо на север, зад къщата. После зави на запад, като вървеше успоредно на пътя, на около един хвърлей разстояние от него. В небето се беше задържала малко остатъчна светлина от здрача. Последната. Виждаха се разкъсани парцаливи облаци, зад които светеха бледи звезди. Въздухът беше студен и малко влажен. Над земята се носеше килим от тънка мъгла, стигащ до коляно. Пръстта беше мека и тежка под обувките му. Ричър носеше карабината си за дръжката, в лявата ръка, готов веднага да я вдигне в положение за стрелба, когато се наложи.
Ричър, сам в тъмнината.
Границата на Грейндж Фарм беше очертана от ров, широк три метра и дълбок два. На дъното се виждаше кал — беше канавка за източване на водата от равната земя. Канавките тук не бяха чак толкова дълбоки като каналите в Холандия, но все пак не можеше просто да ги прекрачиш. Наложи му се да се смъкне по своя край, да мине през калта и да се изкачи по отсрещния. Само два километра след началото на прехода панталоните му вече бяха съсипани. Освен това щеше да му се наложи да инвестира време и в лъскане на обувки, когато се прибереше. Или да си приспадне цената на нов чифт обувки „Чийни“ от компенсацията на Хобарт. Можеше дори да мине през фабриката, където ги произвеждаха. Според автомобилния атлас Нортхамптън беше на около шейсет и пет километра западно от Кеймбридж. Вероятно щеше да убеди Полинг да направят двучасова експедиция за пазар. Все пак се беше оставил тя да го заведе в „Мейсис“.
След четири километра вече беше много уморен. И се движеше бавно. Изоставаше от графика. Затова промени курса и тръгна малко на югозапад. Доближи се до пътя. Намери коловоз, направен от трактор през нивите на съседната ферма. Огромните колела бяха отъпкали пръстта от двете страни на издутината по средата, по която растеше трева. Ричър избърса обувките си в тревата и тръгна малко по-бързо. При следващата канавка имаше импровизиран мост от стари железопътни релси. Щом издържаха трактор, щяха да издържат и него. Ричър вървя по коловоза чак докато следите от трактора не завиха рязко на север. После отново пое през полето.