По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Лейн не идваше.
Джейд рисуваше. На всеки двайсетина минути донасяше нова рисунка до някой от прозорците и искаше мнение за нея. Когато беше ред на Ричър да дава оценка, той винаги накланяше глава, колкото да погледне листа. После отново се обръщаше навън и казваше само с ъгълчето на устата си: „Много добре.“ Рисунките обикновено заслужаваха този комплимент. Джейд не рисуваше зле. Беше преминала от прогнози за бъдещето към директен репортаж. Нарисува червения миникупър, Полинг с карабина в ръка, Тейлър с уста като разбита предна решетка на буик. Нарисува и Ричър — огромен, по-висок от къщата. По-късно през деня се отдаде на фантазиране и започна да рисува животните, които се криеха в оборите, макар да бяха казали, че семейство Джаксън нямат дори куче.
Лейн не идваше.
Привечер Кейт приготви сандвичи и Джейд обиколи всички прозорци по ъглите, за да попита дали вече може да излезе навън да разгледа двора. Всички поред й отговориха, че все още трябва да се крие. На третата обиколка чу как момиченцето промени малко молбата си и попита Тейлър дали може да излезе, след като се стъмни, а той й отговори: „Да, може би“, както правят всички уморени родители в такива ситуации.
Лейн не идваше.
Към осем и половина видимостта се стопи напълно, а Ричър беше стоял на крака в продължение на деветнайсет часа. Полинг — също. Тейлър и Джаксън бяха дежурили в продължение на двайсет и четири часа, с петчасова почивка. Всички се събраха в сгъстяващия се здрач пред вратата на къщата, като трепереха от умора и раздразнение, изнервени от безплодното очакване.
— Изчаква да се уморим — каза Тейлър.
— Значи ще спечели — отвърна Джаксън. — Не можем да издържим още много така.
— Имал е цели двайсет и седем часа — каза Полинг. — Трябва да приемем, че вече е въоръжен.
— Ще дойде утре призори — заяви Тейлър.
— Сигурен ли си? — попита Ричър.
— Не съвсем.
— И аз не съм. Три или четири сутринта ще свърши същата работа.
— Прекалено е тъмно.
— Ако са купили оръжие, може би са купили и уреди за нощно виждане.
— Ти как би го направил?
— Трима души заобикалят къщата, за да подходят от север. Останалите четирима идват по алеята — може би двама в кола, с изключени фарове, с голяма скорост, а другите двама пеш по фланговете. Ако седем души идват от две различни посоки и сами си избират седем прозореца, не можем да спрем всичките — поне трима ще влязат в къщата. Ще хванат някой от нас или Кейт и детето, преди да успеем да реагираме.
— Ти си голям оптимист, знаеш ли — каза Тейлър.
— Просто се опитвам да разсъждавам като тях.
— Ще ги спрем, преди да се доближат до къщата.
— Само ако и четиримата успеем да останем нащрек през следващите осем часа. Или през следващите трийсет и два часа, ако той реши да отложи атаката с още един ден. Или през следващите петдесет и шест часа, ако реши да я отложи с два дни. Може и така да направи. Не бърза за никъде. И не е глупав. Ако е решил да ни изчака да се уморим, защо да не го направи както трябва?
— Няма да мърдаме никъде — каза Тейлър. — Тази къща е като крепост.
— Триизмерно погледнато, няма грешка — отвърна Ричър. — Но битките се водят в четири измерения, не в три. Дължина, ширина, височина и време. А времето е на страната на Лейн, не на наша. Вече сме в състояние на обсада. Рано или късно ще ни свърши храната, а освен това рано или късно и четиримата ще заспим по едно и също време.
— Тогава ще намалим постовете наполовина. Един човек на север, един човек на юг и двама, които почиват, но са готови за действие.
Ричър поклати глава.
— Не. Време е да подходим агресивно.
— Как?
— Аз ще отида да ги намеря. Скривалището им трябва да е някъде наблизо. Време е да ги посетя. Те няма да очакват такова нещо.
— Сам? — каза Полинг. — Това е лудост.
— Тъй и тъй се налага — каза Ричър. — Все още не съм взел парите за Хобарт. Там има осемстотин хиляди долара. Не мога да ги загубя просто така.
Тейлър и Полинг останаха на пост, а Ричър извади подробната карта на местността от жабката на минито. Събра последните рисунки на Джейд от масата в кухнята, сложи ги на един стол и разтвори картата на тяхно място. После двамата с Джаксън я разгледаха внимателно. Джаксън знаеше толкова за местността, колкото може да се очаква от човек, живеещ тук от една година — по-малко, отколкото Ричър би искал, но все пак по-добре от нищо. Картата сама изясняваше повечето от въпросите му, свързани с терена, тъй като беше разчертана почти изцяло с бледи оранжеви линии на голямо разстояние една от друга и с много малко извивки. Равнинна местност, може би най-равната в цяла Великобритания. Като маса за билярд. Грейндж Фарм и Бишъпс Парджетър бяха приблизително в средата на един широк триъгълник, очертан на изток от шосето Норич-Ипсуич, а на запад от шосето за Тетфорд, по което Ричър и Полинг вече бяха минали три пъти. Във вътрешността на триъгълника се виждаха само криволичещи пътеки и отделни ферми. Тук-там случайността и историята бяха образували малки селища край кръстопътищата. На картата бяха нарисувани като ситни сиви квадратчета и правоъгълничета. Някои от правоъгълниците представляваха къси редици от къщи. Други — отделни по-големи постройки. Единствената сграда, която се намираше на сравнително близко разстояние от Бишъпс Парджетър, беше отбелязана с „БА“ и представляваше странноприемницата „Бишъпс Армс“.