По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Беше маркиран с тритий, който едва забележимо светеше в тъмното. Ричър постави селектора на единична стрелба, вдигна карабината до рамото си и провери как стои. Беше доста добре балансирана. Ръкохватката беше преувеличена версия на М16, с малък овален отвор в предния край, за да може да се гледа през оптичния мерник. Самият мерник беше обикновен монокуляр с увеличение 3х, което означаваше, че според законите на оптиката целта изглежда три пъти по-голяма, но съответно и три пъти по-тъмна. Не вършеше никаква работа през нощта, защото целта щеше да бъде абсолютно тъмна. Въпреки това оръжието си го биваше. Призори щеше да върши чудесна работа.
Ричър се подпря на стената на къщата, настани се по-удобно и зачака. Във въздуха се носеше мирисът на пушека от комина на кухнята. След минута очите му се нагодиха към мрака и той установи, че зад тежките облаци има луна, която едва доловимо осветява пейзажа — беше може би с една степен по-светло, отколкото в рог. Все пак беше нещо. Самият той изобщо не се виждаше от разстояние. Беше облечен със сиви панталони и сиво яке и се подпираше на сива стена, държейки черно оръжие. От своя страна, той можеше да види автомобилни фарове от километри и човек — от четири-пет метра разстояние за близък бой. Така или иначе, през нощта зрението не беше най-важното сетиво. В тъмното се залагаше на слуха. Звуците бяха най-добрата система за ранно предупреждение. Самият Ричър можеше да не издава абсолютно никакъв шум, защото не помръдваше. Но нито един нападател не можеше да бъде съвсем тих. Защото трябваше да се движи.
Той пристъпи две крачки напред и застана неподвижно. Бавно завъртя главата си от ляво на дясно, докато покрие дъга от двеста градуса — огромно празно пространство, в което трябваше да прецени всеки шум. Предполагаше се, че Полинг прави същото от северната страна на къщата, така че двамата заедно покриваха всички възможни ъгли на атака. Отначало не чу нищо. Само абсолютната липса на шумове. Като във вакуум. Все едно беше глух. После, докато се отпускаше и концентрираше, започна да различава миниатюрните, едва доловими шумове, които се носеха над равната земя. Лекият вятър в далечни дървета. Бръмченето на електропроводите на два километра оттам. Просмукването на водата, която превръщаше пръстта в рововете в кал. Буците изсъхнала пръст, които се търкулваха в браздите. Полските мишки в техните тунели. Растенията, които поникваха. Ричър въртеше главата си от ляво на дясно като радар и знаеше, че всеки човек, който се приближава в този момент, все едно щеше да бъде придружаван от духов оркестър. Щеше да го чуе от сто метра разстояние, независимо колко тихо се опитваше да стъпва.
Ричър, сам в мрака. Въоръжен и опасен. Неуязвим.
Той остана на същото място в продължение на пет часа, без да помръдне. Беше студено, но поносимо. Никой не се появи. Към шест и половина слънцето се показа далеч на изток, отляво. В небето проблесна хоризонтална розова ивица. Ниско по земята се стелеше плътна мъгла, която бавно се отдръпваше на запад като сивкав отлив.
Зората на новия ден.
Моментът, в който опасността от атака беше максимална.
Тейлър и Джаксън излязоха от къщата с третата и четвъртата карабина. Ричър не проговори. Просто зае нова позиция до задната стена на къщата, подпрял рамо на стената, с лице на юг. Тейлър застана в същата поза до предната стена. Дори без да поглежда, Ричър знаеше, че на двайсет метра зад тях Джаксън и Полинг са застанали по същия начин. Четири оръжия и четири чифта очи, взрени в околността.
Достатъчно добри мерки за безопасност.
Поне докато можеха да задържат тази позиция.
70
Четиримата стояха на пост през целия ден. Цяла сутрин, цял следобед и до късно вечерта. Четиринайсет астрономически часа.
Лейн не се появи.
Редуваха се един по един, за да се хранят и да използват тоалетната. За разнообразие се сменяха на четирите наблюдателни поста около къщата, като се въртяха по часовниковата стрелка. Карабините им, които тежаха по четири килограма, започнаха да им се струват по четири тона. Джаксън се измъкна за малко, за да включи отново плашилото за птици. След това тишината периодично се разтърсваше от силни гърмежи на неравни интервали. Дори след като знаеха, че те ще продължат, и четиримата подскачаха и се снишаваха всеки път, когато ги чуваха.
Лейн не идваше.
Кейт и Джейд останаха скрити в къщата. Приготвяха храна, наливаха напитки и ги носеха до прозорците и вратите — чай за Тейлър и Джаксън, кафе за Ричър, портокалов сок за Полинг. Слънцето грееше, постопли се, а следобед отново захладня.