По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Ричър продължи да се отдалечава, докато излезе от обсега на светлината, после заобиколи през паркинга. Тръгна към главния вход. Отвори вратата и влезе във фоайето с познатите греди на тавана, килима на шарки и десетте хиляди месингови украшения. Видя старателно полираното дърво на рецепцията.
Той пристъпи натам. Отдясно чуваше дружелюбната тишина в бара. Фермерите пиеха, без да разговарят много. Барманът мълчаливо си гледаше работата. Отляво долиташе гласът на Ковалски, приглушен от затворената врата. Не можеше да различи отделните думи или да разбере за какво говори. Чуваше се само тихо ръмжене. От време на време повишаваше тон или излайваше нещо презрително. Най-вероятно разказваше глупавите си истории от армията, каквито е преживял всеки стар войник.
Ричър завъртя книгата на рецепцията на сто и осемдесет градуса. Книгата се плъзна леко — кожена подвързия по полирано дърво. Отвори я. Разлисти страниците, докато намери какво беше написал той самият преди две вечери. „Дж. и Л. Бейзуотър, 161 — ва улица, Бронкс, Ню Йорк, САЩ, «Ролс-ройс», «R34-CHR»“. После прегледа напред. На следващата вечер в странноприемницата се бяха регистрирали трима гости: К. Грум, А. Бърк и Л. Ковалски. Очевидно не бяха толкова предпазливи, колкото Ричър, когато трябваше да дават лична информация. Служебният им адрес беше истински: 72-ра улица, номер 1, Ню Йорк, САЩ, Дакота Билдинг. Марката на колата им беше тойота ландкрузър. Беше записан регистрационният номер — комбинация от седем букви и цифри, която не говореше нищо на Ричър, освен че колата най-вероятно е взета под наем от Лондон.
На паркинга нямаше тойота ландкрузър.
И къде бяха Лейн, Грегъри, Перес и Адисън?
Той прелисти назад и откри, че нито една вечер в „Бишъпс Армс“ не бяха регистрирани гости в повече от три стаи. Така че, ако Грум, Бърк и Ковалски имаха самостоятелни стаи, за останалите просто нямаше място. Те се бяха качили обратно в тойотата си под наем и бяха отишли някъде другаде.
Но къде?
Ричър хвърли поглед към вратата на салона, но тръгна към другата. Към бара. Барманът вдигна очи към него, а четиримата фермери бавно се завъртяха и го изгледаха с лениво любопитство, докато не го разпознаха. Тогава сдържано кимнаха за поздрав и отново се извърнаха към чашите си. Барманът продължи да го гледа, готов да го обслужи. Незабавно приемане в обществото на цена по-малко от трийсет долара.
— Къде изпратихте другите четирима? — попита Ричър.
— Кои? — попита барманът.
— Вчера тук са дошли седем души. Трима от тях са в странноприемницата. Къде изпратихте останалите четирима?
— Имаме само три стаи — каза човекът.
— Знам — каза Ричър. — Къде изпращате хората, за които нямате място?
— В „Мастън Мейнър“.
— Къде е това?
— От другата страна на Бишъпс Парджетър. На десет километра.
— Не видях друга странноприемница на картата.
— Това е частен дом. Но приемат и гости, ако си платят.
Един от фермерите се обърна и обясни:
— Семеен хотел със закуска. Много приятен. По-стилен от това място. Сигурно са се разпределили с жребий и тук са останали тези, които са изтеглили късата клечка.
Приятелите му се засмяха тихо. Чувството за хумор беше еднакво във всички барове по света.
— Там е по-скъпо — каза барманът отбранително.
— Заслужава си — каза фермерът.
— На това шосе ли се намира? — попита Ричър.
Барманът кимна.
— Направо през Бишъпс Парджетър, покрай църквата и магазина на Дейв Кемп, после продължаваш около десет километра. Няма как да го пропуснеш. Има табела. „Мастън Мейнър“.
— Благодаря — каза Ричър.
После излезе обратно във фоайето. Затвори вратата зад гърба си. Пристъпи по килима на шарки и спря пред вратата на салона. Ковалски продължаваше да говори нещо. Ричър чу гласа му. Отпусна ръка на топката на бравата. Постоя малко така, после завъртя топката и отвори вратата.
72
Картър Грум беше седнал с лице към вратата. Той вдигна очи, точно както беше направил барманът, но Ковалски и Грум реагираха много по-бързо от фермерите. Завъртяха се на местата си и облещиха очи. Ричър влезе в салона и внимателно затвори вратата зад гърба си. Застана напълно неподвижен.