По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
В стаята се възцари мълчание. Не се чуваше нищо, освен припукването на дървата в камината. Ричър погледна Ковалски в очите.
— Пет, седем, едно, три — излъга той. — Това е комбинацията за сейфа на Лейн. Там вътре все още има повече от девет милиона долара. В брой. Най-добре да отидете веднага и да ги приберете.
Никой не отговори.
— Заминавайте — каза Ричър. — Останете живи, за да се биете някой друг ден.
— Те са откраднали всички онези пари — каза Бърк.
— Издръжка. По-лесно е било така, вместо да ги поискат от него. Ан Лейн си е поискала издръжката, но е намерила смъртта си. Кейт го знае.
— Онова наистина беше отвличане.
Ричър поклати глава.
— Не, Найт я е убил. Лейн го е накарал, защото Ан е искала да го напусне. Точно това е причината да изоставите Найт в Африка. Лейн е прикривал следите. Пожертвал е и Хобарт само защото случайно е бил на същия наблюдателен пост.
— Глупости.
— Аз открих Хобарт. Найт му е разказал всичко. Докато са били затворени в лагера и са чакали да им отрежат ръцете и краката.
Тишина.
— Не се оставяйте да ви убият за такава глупост — повтори Ричър.
Бърк погледна към Грум. Грум отвърна на погледа му. После и двамата погледнаха към Ковалски. Настъпи дълго мълчание. Накрая Бърк вдигна очи.
— Добре — каза той. — Май наистина трябва да пропуснем този път.
Грум кимна. Ковалски сви рамене. Ричър се изправи.
— Умно решение — каза той.
Тръгна към вратата, но спря до огнището и отново изчука обувките си в огнището.
— Къде са Лейн и останалите? — попита.
Последва миг мълчание. После Грум отговори:
— Тук нямаше място. Затова отидоха в Норич, големия град. В някакъв хотел там. Човекът от рецепцията им го препоръча.
Ричър кимна.
— Кога се очаква да нападне?
Още миг мълчание.
— Вдругиден призори.
— Какво успя да купи?
— Автомати. Модел МР5К, по един на човек и два резервни. Боеприпаси, очила за нощно виждане, фенерчета и разни други инструменти.
— Ще му се обадите ли? Веднага щом изляза?
— Не — отвърна Бърк. — На него не можеш просто да му се обадиш с такива новини.
— Добре — каза Ричър.
После бързо пристъпи наляво и вдигна ръжена от куката. Завъртя го в ръцете си, докато самият той се завърташе с едно плавно движение, и удари хоризонтално Картър Грум по дясната ръка, с всичка сила, по средата между лакътя и рамото. Ръженът беше тежко парче метал, а Ричър беше силен и ядосан мъж, така че костта на Грум се строши като порцелан. Грум широко отвори уста от шока и внезапната болка, но преди да успее да изпищи, Ричър вече беше пристъпил две крачки наляво и беше счупил лявата ръка на Ковалски с яростен обратен удар. „Ковалски беше левичар. Бърк и Грум си служеха с дясната ръка.“ Ричър блъсна Ковалски встрани с хълбока си и замахна като бейзболната звезда Мики Мантъл от старите новинарски емисии, когато се готвеше да избие топката извън полето. Ударът, който попадна в дясната китка на Бърк, я натроши до последната костичка. Едва тогава Ричър си позволи да издиша, обърна се, пристъпи към камината и постави ръжена обратно на куката.
— За всеки случай — обясни той. — Отговорите ви не бяха напълно убедителни. Особено този за хотела на Лейн.
После той излезе от салона и тихо затвори вратата след себе си. Часовникът в главата му показваше точно единайсет и трийсет и една.
Платиненият ролекс на лявата китка на Едуард Лейн показваше точно единайсет и трийсет и две, когато той затвори задната врата на тойотата. В колата имаше девет автомата „Хеклер и Кох“, МР5К, шейсет пълнителя с по трийсет деветмилиметрови патрона „Парабелум“, седем чифта очила за нощно виждане, десет фенерчета, шест ролки скоч и две дълги намотки въже. Джон Грегъри запали двигателя. Зад него на задната седалка седяха Перес и Адисън, мълчаливи и умислени. Лейн се качи на мястото до шофьора, Грегъри направи обратен завой и потегли на запад. Правилата на специалните части повеляваха нападението да се провежда призори, но повеляваха и да се разположи малка военна част за по-дълъг период, която да провежда наблюдение на целта.
Часовникът на нощното шкафче на Джейд показваше точно единайсет и трийсет и три, когато тя се събуди плувнала в пот, неспокойна и изтормозена от часовата разлика. Поседя малко в леглото, замаяна и притихнала. После спусна крачета на пода. Бавно прекоси стаята и дръпна завесата. Навън беше тъмно. А тя можеше да излиза, когато е тъмно. Тейлър беше казал така. Значи сега можеше да отиде до хамбарите и най-сетне да открие животните, защото беше сигурна, че са там.