По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Но все пак аз трябваше да купя машината. Щеше да е прекалено странно, ако я купи човек, който уж не може да говори.
— Май да.
— После аз направих копието на снимката в „Стейпълс“. Това беше трудно. Трябваше да отида с Грум. Щеше да е прекалено подозрително, ако през цялото време настоявам Греъм да ме кара. Но след това беше лесно. Онази сутрин тръгнахме към „Блумингдейлс“, но отидохме направо в апартамента на Греъм. Просто се скрихме и зачакахме. Не вдигахме никакъв шум, за да не ни чуят съседите. Не палехме лампите и бяхме покрили прозореца отвътре, ако някой погледне от улицата. По-късно започнахме да се обаждаме по телефона. От самия апартамент. Отначало много се притеснявах.
— Беше забравила да кажеш да не намесват ченгетата.
— Знам. Помислих си, че съм объркала всичко от самото начало. Но Едуард, изглежда, не забеляза. А после стана много по-лесно. Все пак непрекъснато се упражнявах.
— Аз бях в колата с Бърк. Тогава си звучеше съвсем както трябва.
— Помислих си, че има някой с него. Говореше малко странно. И непрекъснато разказваше откъде минава. Сигурно заради теб. Сигурно си бил скрит някъде в колата.
— А ти попита как се казва, за да се подсигуриш, ако се разсееш и се обърнеш към него по име.
— Да, нали знаех кой е — кимна Кейт. — Хрумна ми, че по този начин мога да затвърдя контрола си върху него.
— Доста добре познаваш Гринич Вилидж.
— Живях там, преди да се омъжа за Едуард.
— Защо разделихте откупа на три части?
— Защото щяхме да подскажем прекалено много, ако ги поискаме наведнъж. Помислихме си, че ще е по-добре да оставим напрежението да се натрупва постепенно. По този начин Едуард може би нямаше да направи връзката.
— Според мен не я пропусна. Но просто я разбра погрешно. Започна да си мисли за Хобарт и историята в Африка.
— Хобарт наистина ли е много зле?
— По-зле не може да бъде.
— Това е непростимо.
— Напълно съм съгласен.
— Смяташ ли, че се отнасям прекалено хладнокръвно към цялата история?
— Дори да беше така, нямаше да те виня.
— Едуард искаше да ме притежава. Като движимо имущество. И се закани, че ако някога ме хване в изневяра, ще разкъса химена на Джейд с нож за белене на картофи. Щял да ме върже и да ме накара да гледам. Тогава тя беше на пет годинки.
Ричър не каза нищо.
Кейт се обърна към Полинг.
— Имаш ли деца?
Полинг поклати глава.
— Човек веднага заличава такова нещо от ума си — продължи Кейт. — Решаваш, че е случаен продукт на временно безумие. Все едно не е бил съвсем наред, когато го е казал. Но после чух историята на Ан и осъзнах, че наистина е в състояние да го направи. Така че сега искам той да умре.
— Ще умре — каза Ричър. — Съвсем скоро.
— Нали знаете приказката, че човек не бива да застава между лъвицата и малките лъвчета? Преди не разбирах какво означава това. Но сега знам. Просто няма граница на нещата, които съм способна да направя.
В стаята стана толкова тихо, колкото може да е само в провинцията. Пламъците в огнището подскачаха и танцуваха. По стените се движеха странни сенки.
— Завинаги ли смятате да останете тук? — попита Ричър.
— Надявам се — отвърна Кейт. — Органичното земеделие има големи перспективи. По-добро е както за хората, така и за земята. По-късно можем да купим още малко земя от местните хора. Да се разширим.
— Вие, в множествено число?
— Вече се чувствам част от всичко това.
— Какво отглеждате?
— Засега само трева. През следващите пет години ще продаваме само сено. Първо трябва да изкараме всички химикали, които са усвоени от почвата. А за това трябва време.
— Трудно ми е да си те представя като фермерка.
— Смятам, че ще ми хареса.
— Дори след като Лейн завинаги излезе от картинката?
— В такъв случай предполагам, че ще можем от време на време да се връщаме в Ню Йорк. Но само до центъра. Никога няма да се върна в Дакота Билдинг.
— Сестрата на Ан живее точно отсреща. В „Маджестик“. Не е откъснала поглед от Лейн нито за ден през последните четири години.
— Бих искала да се запозная с нея — каза Кейт. — И отново да поговоря със сестрата на Хобарт.
— Нещо като клуб на оцелелите след някаква ужасна катастрофа — обади се Полинг.
Ричър стана от стола и отиде до прозореца. Навън не се виждаше нищо, освен черната нощ. Не се чуваше нищо, освен тишината.
— Първо трябва да оцелеем — каза той.
Те поддържаха огъня и тихо дремеха в креслата. Когато часовникът в главата на Ричър показа един и половина, той потупа Полинг по коляното, изправи се и се протегна. После двамата излязоха заедно, в нощния мрак и студ. Подвикнаха приглушено и се срещнаха с Тейлър и Джаксън пред вратата. Ричър взе оръжието на Тейлър и тръгна към южния край на къщата. Карабината беше затоплена от ръцете на Тейлър. Предпазителят беше малко зад спусъка.