Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Йодъл споменава за повишената активност на съюзниците в басейна на Средиземно море. По това време те престанали да изтеглят оттук десантните си кораби, прехвърлили от фронта няколко големи съединения, но не било установено къде се намират тези войски. Изброените от Йодъл факти наистина са съществували, но въз основа на тях той е стигал до абсолютно неправилен извод. „Според мен — заявил Йодъл, — всичко това свидетелствува, че главните военни операции на съюзниците ще се разгърнат в Средиземно море.“
„Впрочем — добавя той, — тези дни няколко пъти обсъждахме с фюрера този въпрос. Според него те могат да предприемат отвличащи маневри, преди да се решат да нахлуят. Фюрерът очаква, че те ще направят десант в Португалия или някъде по испанскою крайбрежие, а ако това стане във Франция, то ще е някъде по на север от Жиронда.“
Рьоне напуска Йодьл разстроен. Той вече не се съмнява, че англичаните и американците подготвят нещо сериозно и няма да пръскат сили за рейдове и десанти в такива места като Португалия и Испания. Два големи успеха на неговата агентура помагат на полковника да долови нещичко през поставената от съюзниците димна завеса.
На 16 декември 1943 г. той получава откраднато писмо, в което американски офицер, влиятелен сътрудник от щаба на Айзенхауер, откровено разказва за предстоящата операция „Овърлорд“. По различни признаци можело да се съди, че става дума за решението на съюзниците да нанесат главния удар през Ламанш. И наистина почти в същото време Рьоне получава по-сигурна информация, потвърждаваща, че под кодовото название „Овърлорд“ трябва да се подразбира генерално настъпление на съюзническите войски. Тези сведения той почерпва от твърде авторитетен източник — от строго секретни документи на ръководството на съюзниците.
От октомври 1943 г. резидентурата на СД в Анкара получава информация направо от сейфа на английския посланик в Турция. Доставя я агент с прозвище „Цицерон“. Резидентът на СД Мойзиш смята този агент за истинска находка, а получените документи не предизвикват у него никакво съмнение. Но ръководството на СД в Берлин е склонно да мисли, че операцията „Цицерон“ е само един трик на английското контраразузнаване, с помощта на който тя смята да снабдява немците с дезинформации. Вместо да действуват, изхождайки от получаваните от „Цицерон“ документи, безбройни инстанции безкрайно обсъждат може ли изобщо да им се вярва, а през това време документите губят актуалността си.
Докато тази дискусия продължава, „Цицерон“ на 14 декември 1943 г. предава на Мойзиш може би най-важния от всички откраднати от него документи — протокола от Техеранската конференция, където Рузвелт, Чърчил и Сталин се споразумели за бъдещото направление на военните усилия на съюзниците и за мерките, които ще ускорят пътя към победата. В разговорите на тримата лидери често се споменавала и операцията „Овърлорд“’ кодовото название, което Рьоне среща в толкова непредпазливото писмо на американския офицер.
Сега, когато намеренията на съюзниците престават да бъдат за него тайна, скрита зад седем врати, Рьоне въздъхва по-свободно. Предстои му да събере оперативни и тактически подробности, като използва най-различни методи. На всекидневните съвещания с Канарис и главните му помощници, с ръководителите на контраразузнаването и службата за дешифриране Рьоне настоява да се набюодава най-внимателно радиообменът между съюзниците, за да се получи информация, каквато дотогава не може да получи нито един от многобройните германски шпиони, извършили разузнавателни пътувания до най-уязвимите точки на френското крайбрежие и разговаряли там с офицери от разузнаването на полевите армии.
Накрая в отговор на настойчивите му искания от абвера започват все по-често да постъпват донесения за концентрация на съюзнически войски. Така той научава за Първа американска армия в Южна Англия и за три вьздушнодесатни дивизии: едната от тях е била разположена в района на Соулсбъри — Джоувил — Тантън, другата — в района между Олдършот и Гилфорд, а третата се формирала около Хъл. В едно съобщение се сочи, че в Рединг е разположен щабът на VII корпус, а в друго — че 49-а английска пехотна дивизия е забелязана да се движи от Шотландия на юг по посока на Харич и Лоустофт, в трето агент на абвера докладва за значителна активност около Пул и Борн-мут. Било забелязано съсредоточаване на военни части, пристигащи от различни части на Великобритания, от Исландия, от района на Средиземно море, от САЩ. Формирали се щабове, при това най-често се споменавали Истборн, Брайтън, Уортинг, Уайт и Уеймът. Въз основа на донесенията можело да се смята, че основната маса на съюзническите войски се концентрирала в южната част на Англия, под Па дьо Кале. Очевидно оттук съюзниците възнамерявали да нанесат главния удар.