Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Вземат се най-строги мерки, за да се предотврати изтичането на информация за числеността на нахлуващите сили, за истинските мероприятия и изобщо за всичко, свързано с истинската подготовка. На гражданските лица се забранява да пътуват между Великобритания и Ирландия. От двете страни на залива Фърт ъв Форт, от Уолш до Ландс Енд, е определена забранена за посещения зона от десет мили.
Изглежда само немските шпиони можели да пристигат и заминават където си искат и когато си искат…
На 2 февруари 1944 г. Рьоне се среща с Канарис в генералния щаб. Разговорът им е записан и запазен в заловените архиви на абвера. Рьоне не цени особено високо абвера, затова е приятно учуден, когато Канарис му разказва за своята агентурна мрежа, действувала по цялата територия на Англия — от Бристол на юг до Глазгоу и Абърдийн на север — и можела да доставя всякаква необходима информация.
„Ние успяхме толкова сигурно да законспирираме своите хора, че дори сега всеки ден получаваме от Англия по 30–40 донесения, много от които се предават с помощта на нелегални радиостанции, действуващи въпреки твърде сложните електронни мероприя тия.“
Изглежда Канарис наистина е вярвал в неограничените възможности на абвера на Британските острови, когато е казвал, че там работят 130 негови агенти, обединени в групи или действуващи самостоятелно. Ръководителят на германското разузнаване рисувал впечатляваща картина. Всяко подразделение на абвера в Хамбург, Бремен, Висбаден, Париж и Брюксел разполагало във Великобритания със своя агентура. Там действувал и ръководеният от Хамбург „феноменален“ агент А-3725, т.е. Хансен. Резидентурите в Мадрид, Лисабон и Берн имали шпиони сред високопоставените лица. Мадридската резидентура ръководела две агентурни групи в Англия, чиито шпионски материали се пре-пращали по предназначение с испанската дипломатическа поща. Шпионката с прозвище „Айни“, английски агент от лисабонската резидентура, доставяла „първокласна военна информация“, а агентурната група, оглавявана от португалския бизнесмен „Остро“, използвала за получаване на секретни сведения филиалите на неговата голяма международна фирма във Великобритания и САЩ. Агентът „Жозефина“ имал достъп до донесенията на шведското посолство в Лондон, а агентът „Бант“ — до отчетите на добре осведомения швейцарски военен ташее в британската столица.
Канарис уверява Рьоне, че и един от личините секретари на Чърчил предстои да бъде завербуван от абвера, че дръзкият и общителен Хансен е привлякъл за работа в полза на немците сътрудничка в щаба на Айзенхауер, а някакъв полски офицер информирал немското разузнаване за дейността на Първа американска армия.
Разговаряйки с Рьоне, Канарис дава да се разбере, че на него му е ясно каква сложна задача е поставена пред него и неговото ведомство — да набави извънредно важната стратегическа информация, и че в тези критични за Третия райх дни от способността на абвера да проникне отвъд завесата на най-строгата секретност, създадена от съюзниците, зависи победата или поражението на хитлеристка Германия.
Този разговор между Канарис и Рьоне се оказва и тяхна последна среща: на 19 февруари 1944 г. адмиралът е свален от поста началник на абвера. Ударът е леко смекчен с назначаването му за ръководител на отдела за икономическа война при щаба на върховното командуване. По това време и самият абвер е в трудно положение. Гестапо разкрива в централния му апарат група от антинацисти и провежда грижливо разследване. Като флиртува с недоволните от фашисткия режим, в същото време Канарис продължава честно и предано да служи на нацистите. Но доставяната от абвера информация със своята двусмисленост и неопределеност предизвиква все по-засилваща се критика от страна на командуването на въоръжените сили и на нацисткия апарат. Шеленбург вече разполага с материали, компрометиращи абвера и Канарис, но изчаква, за да бъде нанесен решаващият удар от Рибентроп — друг противник на Канарис.
Разбира се, не всичко, което разказва Канарис на Рьоне, е просто самохвалство, и все пак той заблуждава и себе си: повечето от агентите му са били само пешки в замислената от съюзниците голяма игра, наречена „Фортитюд“.