Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)

Едновременно с това абверът получава потвърждаващи данни и от други източници. Италианците препращат на Канарис текста на дешифрираната телеграма на турския посланик в Лондон, предаващ разговора му с американския военен аташе полковник Лиис относно значението, което се придава на Турция в разработените от съюзниците планове. „Черната стая“ улавя и дешифрира няколко донесения на португалския посланик в Лондон, когото англичаните информират за конференцията веднага след като Чърчпл се завръща в Лондон. От друг източник, наречен само „наш проверен агент в швейцарския генерален щаб“, до резидента на германското разузнаване в берн постъпва подробно донесение за конференцията „Аркадия“, получено по телеграфа от военния аташе на Швейцария във Вашингтон. И бременското подразделение на абвера получава не по-малко важна стратегическа информация от агента „Барон“ (споменавания вече Опенхайм, банкер от Кьолн), разполагащ с няколко високопоставени информатори сред влиятелните кръгове в Ню Йорк и Вашингтон. В три свои донесения „Барона“ твърди, че ако се съди по протоколите на „Аркадия“, въпреки влизането на Япония във войната. Атлантическият океан и Европа се разглеждат като решаващ театър, Германия — като „главен враг“, а нейното поражение — като „ключ към победата“. Германското разузнаване следи внимателно осъществяването на стратегическите планове на съюзниците. През май 1943 г. испанският военен аташе във Вашингтон предоставя на абвера допълнителни материали. Той се сдобива с изложение на протокола от „Трайдънт“ — поредното сьвещание между Рузвелт и Чърчил, на което за първи път се обсъжда подробно въпросът за нахлуването в Европа. Обилна оперативна и тактическа информация се извлича чрез улавянето и дешифрирането на радиотелеграмите на англичаните и американците, чрез грижливо изучаване на заловените документи и разпитите на военнослужещите, взети в плен по време на рейдовете на съюзниците в Диеп и Сен Назер, и от донесенията на агентурната мрежа, специализирала се в получаването на тъй наречената „информация за нахлуването“. И все пак всички тези сведения, получени с цената на големи усилия, не достигат до върхушката на главного командуване на вермахта, а ако достигнат, не правят очакваното впечатление. Именно такова е положението през януари 1944 г. когато донесението на агент А-3725 за пристигането на Айзенхауер в Англия започва своя бавен път към германския генерален щаб. Донесението с бележка „неотложно“ преминава през многобройни инстанции, преди да стигне до човека, когото би трябвало да заинтересува най-много — до полковник Рьоне, началник на управлението за военно разузнаване на генералния щаб.