Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
На 26 октомври всичко станало точно така. Японецът предал на Хансен вестника с налепени по вътрешните страници 80 банкноти всяка по 50 фунта. За цялото време, през което Хансен работи за англичаните, те получили от абвера 85 хиляди фунта, които почти покривали всички разходи на английския комитет по дезинформация, направени по време на войната.
Получените от Хансен сведения за предстоящото пристигане на Айзенхауер в Англия, макар да са доказателство за поредния успех на шпионина, не са някаква сензания за абвера. За германците не е тайна, че съюзниците концентрират в Англия войски и военна техника за десант в окупирана Европа, но те могат само да предполагат къде и кога ще стане нахлуването. Телеграмата на агент А-3725 само потвърждава, че огромните подготвителни мероприятия са навлезли в заключителната си фаза. Назначаването на Айзенхауер за върховен главнокомандуващ на съюзните войски е обявено официално още на 25 декември 1943 г.
Фелдмаршал Рундщедт, главнокомандуващ немските войски в Западна Европа, на 19 ноември 1943 г. издава директива, в която се казва: „Противникът завършва подготовката си за настъпление срещу нашия западен сектор. Ние не знаем къде и кога то ще започне.“
Подобно „лутане в мрака“ по-малко от шест месеца преди десанта на съюзниците в Нормандия безспорно е учудващо. То предизвиква сериозни съмнения относно проницателността на Канарис и ефективността на работата на скалъпения от него абвер. Реакционните германски кръгове в опитите си да открият причините за поражението на хитлеристка Германия твърдят, че абверът не само не предоставял своевременно необходимата информация, но и че заблуждавал върховното командуване, като го снабдявал с неверни сведения. Това, разбира се, не е така.
Естествено ведомството на Канарис съвсем не е било всевиждащо и всечуващо, както твърдят сега неговите защитници, но огромната машина на абвера далеч не винаги е работила на празни обороти. При сложни условия германското разузнаване снабдява върховното командуване със сигурна информация, позволяваща да се следи развитието на англо-американския стратегически план за нахлуване от зараждането му в началото на 1942 г. до десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 г. Винаги е много трудно да се проникне в намеренията на противника, които се разработват на най-високо равнище и в условията на най-строга секретност. И все пак абверът успява още от самото начало да определи главния замисъл на съюзниците, на който се базира цялата им по-нататъшна стратегия.
Само две седмици преди Пърл Харбър Рузвелт и Чърчил се срещат във Вашингтон на конференция, копирана в документите като „Аркадия“, за да разработят плана за военни действия в Атлантическия и Тихия океан. След 23-дневни преговори е разработено изключително важно решение, в което, според определението на официалния английски военен историк Л. Елис, са отразени най-съществените черти от стратегията на съюзниците, забулени, както тогава се е смятало, в най-дълбока тайна.
И все пак след няколко седмици Канарис връчва на Хитлер доклад от 20 страници за взетите на конференцията решения и за произтичащите от тях практически мероприятия. Този документ е предаден на германците от човек, деликатно наречен „добре известен и сигурен източник от средата на нашите приятели“. Всъщност става дума за испанския военен аташе полковник Карлос Гарсия, един от главните агенти на абвера в американската столица.
Испанците измъкват документа от Вашингтон с дипломатическата си поща, след това началникът на военното разузнаване на Франко генерал Мартинес го предава на резидента на германското разузнаване в Мадрид Ленц, който пък със специален куриер го препраща на Канарис.