Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Без сам да знае, Ритер си разменя телеграми не с „Джони“, а непосредствено с МИ-5. Така поради собствената си непредпазливост той издава на англичаните своите двама агенти и от този момент всичко, което те правят, се контролира и насочва от английското контраразузнаване.
Като си разменят телеграми, Ритер и Кароли разработват сложен план за установяване на връзка с „Джони“ и за по-натататъшните си действия. Кароли трябва възможно най-добре и най-удобно да скрие Хансен в горичката, а след това да отиде на гарата в Соулсбъри и да чака „Джони“. Ритер описва на Кароли отличителните белези на Оуенс, а на Оуенс — отличителните белели на Кароли и му съобщава паролата. След като се срещнат, „Джони“ и Кароли трябва заедно да се върнат при Хансен и да го отведат при лекар — сигурен човек. По-нататък на Кароли предстои да се заеме с изпълнението на задачата си, а на Хансен, след като се поизлекува, на своята, тъй като всеки от тях си има портативна радиостанция и не зависи от другия. След няколко месеца, на последната си среща с Ритер в Лисабон, „Джони“ излага по следния начин събитията от този ден:
— Повярвайте ми, поръчението се оказа невероятно трудно. Пристигнах на гарата и уговореното време. Вашият човек вече беше там, но аз реших да понаблюдавам как се държи и да се убедя, че е сам. На гарата имаше много хора. Вашият човек разглеждаше разписанието и си отбелязваше нещо. Случаен човек не би намерил нищо необикновено в поведението му. Приближих се уж също да направя някаква справка. Той произнесе паролата и кратко попита: „Къде трябва да отведа своя другар?“ Съобщих му адреса на лекаря — уелсец, сигурен човек като всички нас, и времето, когато ще ги очаква.
При лекаря се явихме точно в определеното време и датчанинът веднага ми хареса. Докато лекарят му правеше превръзката, казах на датчанин че може да се свърже с мен по всяко време и че може би някога ще ни се наложи да поработим заедно. Той нищо не отговори, дори не кимна. Изглежда, беше сдържан човек и предпочиташе да работи сам. Лекарят заяви, че датчанинът известно време трябва да остане при него и повече нито съм го виждал, нито съм го чувал.
Всъщност всичко е било съвсем иначе. „Джони“ е пристигнал на мястото на срещата с кола „Бърза помощ“, придружен от лекар, група сътрудници на МИ-5 и няколко други от специалния отдел на Скотланд ярд. В групата е имало и двама контраразузнавачи от „XX комитет“.
И двамата агенти са били арестувани. След продължителни разпити пръв капитулирал Хансен. Той се съгласил да стане двоен агент и честно да сътрудничи с англичаните. Към него командировали един контраразузнавач и един радиооператор, макар че Хансен е трябвало да работи със своята радиостанция, и го настанили в една от конспиративните квартири на МИ-5 в Уотфорд, на 18 мили от Лондон.
Съвсем друго било положението с Кароли. Той също се съгласил да стане двоен агент, получил прякора „Съмър“ и „XX комитет“ няколко пъти предавал чрез него на немците доста обща информация от района на Бирмингам, където шпионинът по нареждане на Ритер трябвало да се засели. Работел лошо, на няколко пъти правел опити да избяга. Накрая английското контра-разузнаване се отказало от услугите му и през цялата война го държало в затвора. По указание на англичаните Хансен изпратил на абвера следната телергама: „3/27 е принуден да прекрати работа по съображения за безопасност. Неговата радиостанция се пази от 3504“.
3504 е „Джони“, а зад гърба на „Джони“ стои МИ-5. Кароли остава в затвора до 1946 г., след това го изпращат в Швеция, където живее и досега, макар и изгубил паметта си.
Ханс Хансен се държал съвсем другояче и въпреки че се ползвал в Англия с по-голяма свобода, не причинявал на английските си господари толкова неприятности. Освен всички други недостатъци той бил и извънредно алчен и непрекъснато изпращал на абвера телеграми с настоявания за пари, като не се стеснявал да прибягва до ругатни, оплаквания, заплахи и дори ултиматуми. През септември 1941 г. в груба форма поискал да му изпратят 4000 фунта, заплашвайки в противен случай да прати абвера по дяволите. Колкото и да е странно, резкостта и невъздържаността на Хансен дори се харесали на Ритер, тъй като той виждал в тях потвърждение на искреността и честността на своя агент. Парите били връчени на представителя на японското разузнаване в Берлин с молба да ги предаде на Хансен. Японците включили в тази акция и военноморския си аташе в Лондон капитан Кано. Ритер от своя страна дал на Хансен указание в определена вечер да бъде на еди-коя си автобусна спирка, след 10 часа вечерта да влезе в първия автобус на девети маршрут, да седне до японеца, който ще чете вестник „Таймс“ от същия ден и да го попита: „Какво интересно има днес във вестника?“ Японецът ще отговори: „Вземете да видите сам, аз слизам на следващата спирка“, и ще предаде вестника на Хансен.