Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
В продължение на часове след това Деорис лежа будна в прегръдките му — изпълваше я неописуемо щастие, по-голямо, отколкото бе изпитвала някога през живота си — единственото, което й бе съдено да изпита на тази земя. През тези дълги, щастливи часове Риведа говореше — първоначално колеблива после по-смело — и й каза всички неща, които една влюбена жена мечтае да чуе от мъжа, когото обича. Треперещите му, обезобразени ръце не спираха да — нежно тъмните й къдрици.
Единадесета глава
СВЕТИЛИЩЕТО НА МРАКА
1.
Деорис прекара цял месец в подземния лабиринт. През това време Риведа и Надастор се грижеха неотклонно за нея. Освен тях не виждаше жива душа, с изключение на една глухоняма старица, която й носеше крана. Отношението на Надастор към нея бе церемониално-почтително — това я изпълваше с ужас, особено след като подслуша неволно част от един разговор…
Двамата с Риведа живееха в щастливо безвремие. Отношенията им бяха изпълнени със спокойна нежност, на която Деорис не смееше и да мечтае преди. Мрачните настроения на Риведа, вещаещи буря, бяха изчезнали напълно. Един ден той седеше както обикновено до леглото й и превеждаше старите надписи по стените, за да я забавлява, опитваше се да я накара да яде с всевъзможни примамки и закачки, като че ли тя беше малко дете. След време, защото тя все още се уморяваше много бързо, той я сложи отново да си легне, оправи внимателно завивката й и излезе. Деорис незабавно потъна в дълбок сън — докато не се събудена от гласа му. Риведа беше повишил гневно тон — явно във възбудата си беше забравил, че тя спи наблизо.
— …през целия си живот съм го ненавиждал!
— Дори законите в Храма на Светлината — настоя спокойно Надастор, — допускат понякога брак между брат и сестра; така се съхранява чистотата на кръвната линия; никой не иска кръв с недоказан произход да върне обратно пороците и недостатъците, които съзнателно са били прочистени от кастата на жреците, Освен това… деца, родени от кръвосмешение, често имат вродена дарба на ясновидци.
— Ако не са луди — допълни цинично Риведа.
Деорис отново затвори очи; гласовете се снижиха почти до шепот; после гласът на Риведа отново се извиси гневно:
— Талканон ли? Кои от…
— Ще събудиш момичето — упрекна го Надастор; в продължение на няколко минути отново шепнаха толкова тихо, че Деорис не чуваше нищо. Следващото, което чу, бяха уверените думи на Надастор: — Хората отглеждат животните с цел да постигнат точно определени резултати. Защо тогава да разпиляват собственото си семе? — гласът му отново затихна, после се попиши: — Наблюдавам те отдавна, Риведа. Знаех, че един ден ще ти омръзнат ограниченията които законът налага!
— Тогава знаеш повече от мен — сопна се Риведа. — Вярно е, не съжалявам за нищо… Нямам и никакви скрупули по отношение на сегашните си занимания. Нека повторим отново, за да видим правил но ли съм те разбрал. Дете на мъж. Преминал разцвета на силите си и момиче, което едва-що е навлязло в периода на своята женственост, може да бъде… да не се подчинява на никои природни закони.
— И да не бъде обвързано с тях — допълни Надастор. После стана и излезе от стаята, а Риведа дойде и се надвеси над Деорис. Тя стисна плътно клепачи и след миг, убеден, че спи, той се обърна и също излезе.
2.
Изгарянията по гърба и ръцете й заздравяха бързо; но жестокият печат на гърдите й се бе врязал дълбоко; дори когато вече можеше да става, превръзките можеха да бъдат свалени и самото им докосване й причиняваше адски болки.
Деорис ставайте неспокойна: никога досега не бе отсъствала толкова дълго Храма на Светлината и си мислеше, че Домарис ще започне да се безпокои нея — най-малкото щеше да се почувства задължена да я потърси. Риведа успокои донякъде страховете й.
— Измислих начин да обясня отсъствието ти — каза той веднъж. — Разказах Кадамири, че си се подхлъзнала, паднала си от стената на вълнолома и си се изгорила на огньовете, които горят там, за да показват пътя на корабите. Това обяснява и моите изгаряния — той протегна ръце, вече без превръзки, но с ужасни белези по тях. Пръстите му бяха толкова вдървени, че той се съмняваше дали някога ще възвърнат някогашната си сръчност.
— Никой не се осмелява да оспори качествата ми на лечител, затова и не възразиха, когато казах, че имаш нужда най-вече от спокойствие. А сестра ти… — очите му се присвиха леко. — Днес ме причака в библиотеката. Тя наистина се тревожи за теб; и искрено казано, не можах да намеря причина да й откажа да те види; затова утре ще я доведа при теб, но преди това ще трябва, разбира се, те пренесем оттук. Трябва да поговориш с нея, да я успокоиш и да разсееш подозренията й, защото… — ръката му легна тежко върху рамото й, — защото опасността Пазителите да надушат нещо още не е преминала. Кажи на Домарис каквото искаш, все ми й едно, но каквото и да правиш, помпи едно, ако не искаш да ме осъдиш на ужасна, позорна, кучешка смърт, не бива да позволяваш Домарис да види раните на гърдите ти, преди да са напълно зараснали. Ако сестра ти настоява, върни се в Храма на Светлината. Аз, мъчно ми е да те отпра: И не бих искал да става така, но законът наистина забранява Дъщеря на Светлината да живее постоянно сред Сивите. Този закон наистина е много стар и е бил заобикалян многократно и дори престъпван, но Домарис ми го припомни и аз… Не мога да си позволя да я гневя, и да изложа на опасност и теб.