Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
После я заслепи ярка светлина и тя имаше чувството, че пада, Риведа я подхвана, мерна се отново ужасната усмивка на оживелия истукан, светлините се въртяха шеметно в кръг; Риведа я постави на олтара и тя смътно разбра какво става, когато усети влажния камък под гърба си. Не тук! Не тук, където бе текла кръв…
„Но детето не е мъртво!“ каза си тя с налудничава увереност. „Щом е живо, няма нищо страшно…“
4.
Като че ли се издигаше през дълбоки, мъртви води, Деорис бавно изплува към светлината. Беше и студено, боляха я недоизлекуваните рани. Огънят на олтара беше загаснал; навсякъде цареше пълен мрак.
Риведа, сякаш никога не бе изпадал и онова ужасно, подобно на транс състояние, я повдигна внимателно от олтара. Спокойно и невъзмутимо той започна да и помага да оправи дрехите си, а Деорис, болна, измъчена и отвратена знаеше много добре, че той си спомня една друга нощ в това подземие — преди години…
Някъде далече хлипаше дете. Собственият й ужас и объркване нараствах; все повече — докосна лицето си с ръце, за да се убеди, че не плаче самата тя.
На вратата на стаята, в която Деорис прекара последния месец, Риведа спря и започна да обяснява със знаци нещо на глухонямата старица.
После се обърна отново към Деорис и каза с глас, който я накара да се вледени до мозъка на костите си:
— Утре ще те изведат от лабиринта. Можеш да се доверяваш на Демара, но все пак бъди предпазлива. Помни всичко, което ти казах, особено по отношение на сестра ти Домарис. — Той помълча, после неочаквано се отпусна на колене пред ужасеното момиче, взе ледената й ръка, притисна я до устните си и прошепна:
— Деорис… любов моя!
После пусна бързо ръката й, стана и преди Деорис да отвори уста, беше изчезнал.
КНИГА ЧЕТВЪРТА
РИВЕДА
„… според всеобщото убеждение Доброто може да расте и да се съхранява само, а Злото се разраства като тумор, докато се самоунищожи. Но може би в убежденията ни има никаква грешка — какво лошо би имало в това Доброто да се развива и разраства, докато унищожи изцяло и завинаги Злото?
…всеки се ражда с определени неосъзнати познания. Човешкото тяло от плът и кръв, което трябва да се храни с растенията и техния плод, и с месото от избити животни, не е подходящо обиталище за вечния дух… затова всички умираме… но някъде в бъдещето се крие възможността да бъде създадено съвършеното тяло, което може да надживее и безсмъртните скали… Нещата, които научаваме, са като камък, от който излита искра; искрите палят огън; а светлината на огъня разкрива странни неща в Дълбините на мрака… В мрака могат да се научат много неща, които Светлината не с видяла и никога няма да види…“