Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
Лепид го беше слушал известно време със зяпнала уста, но най-накрая рязко се обърна към роба си и грабна восъчната таблица и писеца от ръцете му. Докато Филип продължаваше да говори, той нервно драскаше някакви записки. Когато сенаторът млъкна, първият консул се изправи и протегна пред себе си таблицата, за да подреди по-добре отговора си.
— Какъв е личният ти мотив да наговориш всичко това, Филипе? — обърна се към противника си Лепид, без дори да го уважи с изричане на пълното му име. — Трябва да призная, че точно това не ми е ясно: какъв е личният ти мотив. Защото личен мотив има, в това поне съм сигурен! Щом всеобщият приятел е решил да изнася предварително подготвена реч пред Сената, значи има причина, която никой не знае! Някой пак му е платил, за да си облече тогата на другата страна! Колко богат е станал нашият приятел, колко дебел, колко самодоволен, как е потънал до гуша в разкош! И винаги е готов да се продаде на поредния желаещ сенаторски услуги!
Лепид вдигна восъчната таблица пред очите си и изгледа смълчалите се сенатори над нея. Дори Катул, в това Лепид беше сигурен, беше сварен неподготвен от изказването на Филип. Кой стоеше за всеобщия приятел, Лепид не знаеше, но със сигурност не беше Катул или някой негов приятел.
— Ще отговоря на Филип точка по точка, назначени отци. Първо, относно пасивността ми, преди диктаторът да умре. Това не е истина! Всички тук много добре го знаете! Спомняте си по-добре какво се е говорило в тази зала!
Второ, относно гласуването на държавните разходи за погребението на диктатора. Да, бях против държавното погребение. И много други бяха против. Защо не? Нали затова ни е дадено правото на глас?
Колкото до третото обвинение, че моята публична съпротива била сигнал към моите — ако изобщо са такива — поддръжници, че съм щял да премахна всичко, което Луций Корнелий Сула е постигнал… Това са абсолютни глупости! Опитах се да прокарам само два законопроекта, единият, от които така и не мина. Но кога и пред кого съм направил и най-малък намек, че смятам да премахвам законите на Сула? Кога сте ме чули да критикувам новите съдилища? Или новите разпоредби за статута на държавния служител? Или за статута на Сената? Или за провеждането на изборите? Или за новите закони за измяната, които ограничават дейността на управителите на провинции? Или за ограничаването функциите на народното и плебейското събрание? Или дори за изключително орязаните правомощия на народните трибуни? Не, назначени отци, никога не съм давал и най-малък повод за подобни подозрения! Защото нямам ни най-малкото намерение да поставям под въпрос, която и да е от изброените конституционни промени!
Последното изречение Лепид буквално изкрещя. Неколцина сенатори нервно подскочиха по местата си, затова той трябваше да се поуспокои, преди да продължи.
— Четвърто, твърдението, че законопроектът, с който искам да върнем част от конфискуваните земи в Етрурия и Умбрия — част, не всички, — бил предателство. И това е пълна глупост. Моят лекс Емилия Лепида с нищо не засяга земите, конфискувани от очевидните изменници, които се вдигнаха на открит бунт срещу Рим. Законопроектът се отнася единствено до градовете и земите, които бяха въвлечени в гражданската война на страната на Карбон против собствената си воля.