Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
Но Лепид не беше човек без поддръжници. Рим започна да посреща един след друг оцелелите от преследванията политически противници на диктатора. Марк Перперна Вейентон и Луций Цина Младши се показаха в родния си град скоро след погребението на Сула. По някакви неясни причини Перперна Вейентон бе успял да избегне официалното си проскрибиране, нищо че бе управлявал Сицилия при идването на Помпей. Може би пропускът се дължеше на деликатното му преотстъпване на провинцията в ръцете на младежа и на факта, че не беше толкова богат, че да представлява примамка за Хризогон. Младият Цина, разбира се, беше напълно разорен. Но сега, след смъртта на диктатора, двамата доскорошни изгнаници се превърнаха в ядрото на тайни съглашателства, чиято единствена цел бе да премахнат суланските закони. От самото начало Цина и Вейентон застанаха зад консула Лепид.
Лепид беше не само първи консул, но се ползваше и с авторитета на човек, който единствен е възразявал на Сула. При възникналата ситуация той реши, че е в достатъчно добри позиции, за да премахне крайностите в законите на Сула. За целта можеше да разчита на повече подкрепа сред сенаторите, отколкото Катул.
— Искам — говореше Лепид на близкия си приятел Марк Юний Брут, — да вляза в историята като човека, който е преработил законите на Сула, за да бъдат те приемливи за всички, дори за враговете му.
Съдбата се бе усмихнала и на двамата. В последния списък на назначени управници, излязъл изпод ръката на Сула, фигурираше и името на Брут — посочен за претор. Когато на Нова година се беше теглил жребият кой коя провинция ще управлява, и Лепид, и Брут бяха облагодетелствани: на Лепид се беше паднала Трансалпийска Галия, а на Брут — Италийска Галия. В деня, в който мандатът им на консул и претор свършеше, те автоматично ставаха управители на посочените провинции. Трансалпийска Галия от много време насам не беше виждала управител проконсул, но за назначаването на Лепид имаше поне две причини: войната срещу Квинт Серторий в Испания (която не се развиваше никак добре за Рим) и поведението на галските племена, които се надигаха на бунт и заплашваха сухоземния път до Испания.
— Ще можем да управляваме двете Галий като един екип — беше се зарадвал Лепид веднага след тегленето на жребия. — Аз ще воювам с бунтовните племена, докато ти организираш приходите в провинцията си и ми осигуряваш снабдяване и подкрепления.
Така и Лепид, и Брут очакваха с нетърпение времето, когато щяха да застанат начело на въпросните провинции, за да свършат работа и да си приберат полагаемото. Щом Сула изчезна от сцената, Лепид се залови и за другата работа — да смекчи твърдолинейната политика на диктатора. В същото време Брут, председател на съда за насилие над личността, се зае да реорганизира своето съдилище, създадено предната година от претора Гней Октавий. Навярно със съгласието на Сула Гней Октавий бе принудил по съдебен път някои от лицата, облагодетелствали се от проскрибциите, да върнат имоти, придобити с насилие или изнудване… Което означаваше, че имената на жертвите трябваше да се премахнат от черните списъци. Брут изцяло одобряваше работата на предшественика си и с ентусиазъм заработи за още по-ефективното изпълнение на задачите.
През юни, когато прахът на Сула беше запечатан в гробницата на Марсово поле, Лепид обяви пред Сената, че ще иска неговото съгласие за своя лекс Емилия Лепида, според който част от земите, конфискувани от Сула в Етрурия и Умбрия в полза на уволнените ветерани, ще бъдат върнати на предишните им собственици.
— Както всички много добре знаете, назначени отци — обясняваше Лепид, — в земите на север има брожения. Според мене, както и по мнение на мнозина от вас, те се дължат на онази разпоредба на покойния ни диктатор, която наказваше жителите на Етрурия и Умбрия, като ги лишаваше от почти всеки югер общинска земя. Това, че Сенатът невинаги е подкрепял законопроектите на диктатора, стана ясно най-вече тогава, когато се възпротивихме на намеренията му да проскрибира всички жители на Ареций и Волатера. На нас се дължи това, че диктаторът беше разумен, нищо че спорът избухна точно във времето, когато той беше на върха на своята еднолична власт. Е, не мислете, че моят законопроект крие каквото и да било добро за Ареций и Волатера! Двата града активно поддържаха Карбон, което означава, че нищо няма да получат от мен. Не, градовете и общините, за които става дума в законопроекта ми, са онези, които сътрудничеха на Карбоновите легиони по неволя. Имам предвид градове като Сполеций и Клузий, които днес са огорчени, защото никога не са предали Рим, но бяха лишени от земите си! И едните, и другите бяха безсилни жертви на гражданската война.