Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
Лепид се спря, за да огледа лицата от първия ред, от двете страни на овалната зала. Това, което видя, го зарадва. Той продължи с патос:
— Тук не е споменат нито един град, който активно е поддържал Карбон, земите на изменниците са достатъчни, за да възнаградят ветераните от легионите на Сула. Нека го подчертая дебело. С много редки изключения Италия е спечелена окончателно за Рим, жителите й се радват на римско гражданство и са пръснати из всичките трийсет и пет триби. Но много области в Етрурия и Умбрия все още се третират като бунтовници и се наказват по начина, по който навремето наказвахме италийските съюзници, когато се опълчеха срещу нас. Именно оттогава датира практиката Рим да лишава изцяло от обществената им земя победените италийски градове. Но как може Рим да конфискува земите на градове, чиито жители са пълноправни римски граждани? Тук се съдържа противоречие! А ние, назначени отци, като върховна държавна институция в Рим не можем да се примирим с подобно противоречие. Ако го сторим, ще си спечелим поредното въстание в Етрурия и Умбрия. А Рим не може да си позволи нова война у дома, тогава, когато я притискат толкова силно отвън! В момента са ни спешно нужни средства, с които да подсигурим четиринайсетте легиона, сражаващи се срещу Квинт Серторий в Испания. Очевидно хазната трябва да се погрижи най-напред за тях. Затова законопроектът ми има за цел да върне земите на градове като Клузий и Тудер. Така ще успокоим тамошното население и няма да позволим отново безредици да обхваната Етрурия и Умбрия.
Сенатът се вслуша в думите му, нищо че Катул произнесе на свой ред жарка реч против предложението на колегата си и беше подкрепен от повечето суланци.
— Хитро и добре премислено! — ядосваше се Катул след гласуването. — Марк Емилий Лепид възнамерява да премахне цялата нова конституция, но не наведнъж, а парче по парче. Естествено, че ще започне с проблем, за който е сигурен, че ще спечели съчувствието на сенаторите. Но аз ви казвам, че не бива да го допускаме! Всеки законопроект, който Марк Емилий предложи и бъде подкрепен от нас пред народното събрание, ще му вдъхва все повече смелост!
Но след като Цетег и Филип не се изказаха срещу законопроекта на Лепид, консулът усети, че ще успее. Може би беше странно, че двамата хитреци не бяха подкрепили Катул… Но защо да си задава подобни въпроси? Без да чака Сенатът да подложи на гласуване законопроекта за връщането на незаконно отнетите земи, той продължи с ново предложение:
— Дълг пред Сената е да премахне ембаргото, което покойният ни непрежалим диктатор наложи върху ниските цени на държавното зърно. — Този път Лепид беше наредил да отворят широко вратите на Курията, за да могат и хората отвън да слушат. — Назначени отци, аз съм трезвомислещ, почтен човек! Не съм демагог. Вече съм встъпил в длъжност като първи консул и нямам нужда да търся благоволението на народа, още по-малко — на най-бедните римски граждани. Политическата ми кариера е достигнала своя зенит, не съм човек, който тепърва ще търси издигане. Да не говорим, че съм достатъчно богат, за да си купувам брашно, каквато и цена да ми наложат търговците. Просто съм на мнение, че нашият непрежалим диктатор не успя да предвиди всички последици, когато наложи цените на държавното зърно да не са по-ниски от тези при частните търговци. Защото какво се случи в крайна сметка? При условие, че никоя държавна институция не може да ги задължи иначе, частните търговци на зърно вдигнаха цените! Кой търговец, назначени отци, ще устои на изкушението да се сдобие с по-големи печалби? Нима поведението му се ръководи от принципите на човечността? Разбира се, че не! Той се е хвърлил в търговията, за да трупа печалби, за да облагодетелства себе си и своите съдружници, и най-често е достатъчно късоглед, за да не види как с неоправданото вдигане на цените той надвишава сумата, която клиентите му реално са способни да си позволят, и съответно сам се обрича на бъдещи загуби.
Ето защо ви призовавам, членове на Сената, да дадете своето съгласие за лекс Емилия Лепида Фрументария, за да мога да го предложа за ратификация от народното събрание. Смятам да върна нещата към нашата стара, изпитана традиция, според която държавата предлага евтино зърно на населението срещу твърдата цена от десет сестерции за модий. В годините с добра реколта подобна цена позволява на държавата да реализира прилична печалба, затова в дългосрочен план никоя лоша реколта не може да застраши хазната.