Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
Лепид понижи глас:
— Колеги — сенатори, помислете малко, моля ви! Ако ние всички искаме да видим една обединена и римска по своя дух Италия, трябва да се отучим от навика си да налагаме старите наказания, които навремето се отнасяха до италийските съюзници, на хора, които по закон са не по-малко римляни от самите нас! Ако Луций Корнелий Сула някъде е сбъркал, то това е именно по този въпрос. За човек от неговото поколение подобно мислене е донякъде оправдано. Но е напълно неоправдано за повечето от нас, които сме двайсет години по-млади. Напомням ви, че Филип също е сенатор от старото поколение, и той страда от предразсъдъците на собственото си време. Преди години като цензор той страстно защитаваше своите предразсъдъци, като отказваше да изпълни това, което Сула като консул се бе заел да постигне — разпределянето на новите римски граждани поравно из трийсет и петте триби.
Лепид усещаше, че започва да печели сенаторите на своя страна. Беше намерил точните думи, защото повечето наистина бяха сравнително млади и Филип не можеше да се смята за един от тях. С известно облекчение консулът продължи:
— Пето, за закона за зърното. И той премахна една очевидна несправедливост. Искрено вярвам, че ако Луций Корнелий беше останал повече време на диктаторския пост, щеше да направи същото, което направих аз — щеше да върне със закон евтиното зърно за бедните. Търговците на зърно се оказаха алчни за пари, никой не може да го отрече! И наистина всички сенатори се оказаха на свой ред достатъчно прозорливи, за да видят добрата воля и трезвия разум в моя законопроект. Така се премахна всяка възможност с идващата реколта в Рим да започнат наново размирици. Защото никой не може безнаказано да отнеме от простолюдието привилегия, на която то се е радвало толкова дълго, че основателно я смята за свое право!
Шесто, задължението ми като консул, избран по жребий, да организирам изборите. Да, жребият наистина посочи мен и според новата конституция това означава, че единствено аз имам законно право да председателствам избирателните комисии. Но, назначени отци, не аз поисках да ми бъде възложено набирането и командването на четирите легиона! Не бях аз този, който постави потушаването на бунта във Фезула като най-важна и неотложна задача! Вие сами и без всякакви външни внушения го решихте! Аз нищо не съм искал от вас! Нито на вас, нито на мен самия ни е минало през ума, че провеждането на изборите заслужава повече внимание от умиротворяването на северните области. Признавам, че и аз се изкуших да сметна за свой дълг най-напред да потуша възникналия бунт, а едва след това да се заема с изборите. До края на годината има още много време. В крайна сметка сега сме едва началото на квинктил.
Седмо, никъде не е казано изрично в законите на Сула, че двамата консули нямат право да отсъстват от Рим по едно и също време, нито да водят война едновременно. Дори ако войната се разгаря извън пределите на Италия. Според Луций Корнелий Сула първа грижа на един консул трябва да бъде мирът и благополучието на Рим и Италия. Нито Квинт Лутаций Катул, нито аз ще превишим с нещо властта си. Клаузата, която предвижда специалното поръчение до лица без сенаторски статут, може да бъде приведена в действие едва след като се установи, че в самия Сенат няма компетентни лица, които да поемат върховното командване.
И най-накрая, осмото обвинение. Защо да съм по-неподготвен и неспособен от Квинт Лутаций Катул? И двамата сме служили като офицери по време на Съюзническата война. Нито аз, нито той напуснахме Рим по времето на Цина и Карбон. И двамата запазихме през цялото това време почтен неутралитет. Луций Корнелий Сула не е смятал да ни наказва. В крайна сметка и двамата сме назначени лично от него на консулския пост! Нашият военен опит е предостатъчен, за да поемем нужната отговорност. Никой не може отсега да предрича кой ще блесне повече на бойното поле срещу жителите на Фезула. В интерес на цял Рим е двамата с Квинт Лутаций да блеснем еднакво, не съм ли прав? Нормалната римска практика е при условие, че двамата консули искат да поемат военното командване, Сенатът да удовлетвори това тяхно желание. Ние вече получихме директиви от Сената. Няма какво повече да се говори по въпроса.
Но Филип не се даде толкова лесно. Без да изразява нито недоволство, нито гняв, той спокойно и доста дискретно прехвърли дебата около въпроса за очевидната вражда между двамата консули. За целта не спести на колегите си изброяването на поне стотина дребни реплики и инциденти, които доказваха твърдението му. Слънцето беше залязло (което означаваше, че заседанието трябва да свърши), но нито Катул, нито Лепид искаха да прекратят дебатите. И за двамата беше по-добре решение да се вземе още същия ден, затова робите запалиха факлите по стените, а Филип продължи. Беше наредил всичко, както трябва. Докато свърши с безкрайното си изказване, сенаторите щяха да са толкова отегчени и уморени, че биха се съгласили на всичко.