Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
— Това, което предлагам — заключи Филип, — е всеки от сенаторите да положи клетва, според която няма да използва легионите си, за каквато и да е форма на саморазправа със своя колега. Това не е кой знае какво! Но аз поне ще спя по-спокойно, ако знам, че клетвата е била положена.
Лепид се изправи бавно от стола си.
— Личното ми мнение, Филипе, е, че без никакво съмнение ти току-що изказа най-голямата глупост. И все пак ако въпросното предложение зарадва сенаторите и ни позволи на двамата с Квинт Лутаций да си свършим по-бързо работата, нямам нищо против да се закълна.
— И аз съм напълно съгласен, Марк Емилий — подкрепи го Катул. — А сега можем ли да си вървим?
— Според тебе какво е намислил Филип? — попита Лепид приятеля си Брут по време на вечеря ден след заседанието.
— Да си призная, не знам — поклати глава той. — А ти имаш ли идея, Сервилия? — попита консулът.
— Не — навъси се тя. — Мъжът ми бе така добър да ми преразкаже какво се е говорило снощи, но може би ще успея да измисля нещо, ако се запозная с писмените протоколи на заседанието. Така де, ако писарите са отбелязали всичко.
Лепид имаше толкова високо мнение за политическия нюх на Сервилия, че не видя нищо нередно в желанието й. Обеща да й донесе протоколите ден, преди да напусне Рим, за да сформира армията си.
— Започвам да си мисля — каза Брут, — че няма никаква надежда да подобриш положението на градовете, които не подкрепиха пряко Карбон. Оказва се, че в Сената има твърде много хора като Филип, които дори не желаят да чуят какво им говориш.
Брут беше лично заинтересован от умиротворяването, ако не на Етрурия, поне на Умбрия. След Помпей той беше най-едрият земевладелец в областта и в никакъв случай не искаше войнишки селища край земите си. Бяха концентрирали най-вече около Сполеций и Игувий, чиито земи вече бяха конфискувани. Това, че областта още не беше заселена с ветерани, се дължеше на две основни причини — мудната работа на земеразделните комисии и заминаването на четиринайсет легиона войници, които вече двайсети месец водеха война в Испания. Именно последната причина беше дала смелост на Лепид да подеме аграрната си реформа; да бяха всичките двайсет и три сулански легиона в Италия, Сполеций и Игувий щяха да изгубят окончателно всичко в полза на ветераните.
— Това, което ми наговори снощи Филип, ми дойде наистина неочаквано — още се ядосваше Лепид. — Не мога да повярвам, че има такива глупаци! Бях убеден, че с отговора си на обвиненията ще спечеля мнението на своя страна, Сервилия! В крайна сметка доводите ми бяха съвсем точни и разумни! Но те пак се оставиха на Филип да ги заблуди и да си получи своята смехотворна клетва. И тази сутрин двамата с Катул трябваше да ходим по тъмно да се кълнем в храма на Семо Санк Дий Фидий!
— Което означава, че винаги ще се оставят да бъдат манипулирани — отговори Сервилия. — Това, което най-много ме тревожи, е, че дори няма да те има в Сената да възразяваш на този дърт пакостник. Явно гони някаква скрита цел.
— Не знам защо го смятаме за стар — отбеляза Брут. — Не е чак толкова стар, на петдесет и осем години е. И макар да изглежда като пред апоплектичен удар, предполагам, че още дълго време ще се радва на добро здраве. А колко ми се иска да си отиде ей така…
Но Лепид не си губеше времето в общи приказки и празни разсъждения. Лицето му си остана все така сериозно и той мина по същество:
— Заминавам за Етрурия, където ще набирам доброволци. Ще се радвам и ти да дойдеш с мен, Бруте. Бяхме решили да работим заедно догодина, но мисля, че се налага да започнем от днес. Нищо важно не се очаква да се случи в съда ти, което да не може да се отложи за догодина, когато друг ще те замести. Ще поискам да те определят за мой висш легат веднага.
Сервилия изглеждаше доста угрижена.
— Дали наистина е мъдро да набираш войска точно в Етрурия? Защо не в Кампания?
— Защото Катул ме изпревари и вече е запазил Кампания за себе си. Както и да е, моите собствени земи и клиенти са в Етрурия, затова и там се почувствам по-уютно. Познавам много хора.