Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
Вторият консул Катул отново се изказа против искането. Но този път почти никой не го подкрепи; и Цетег, и Филип бяха единодушни в полза на Лепид. Затова и законопроектът получи одобрението още на същото заседание. Лепид беше свободен да превърне сенатското решение в действащ закон, като го прокара и през плебейското събрание. Консулът се сдоби с нова популярност, минувачите по улицата шумно го поздравяваха.
Но земеделският му закон, който трябваше да върне част от конфискуваните земи, се оказа по-труден за преглъщане от сенаторите; въпросът така и не получи окончателно решение и макар Лепид да го подлагаше на гласуване на всяко заседание, така и не се събираха достатъчно гласове да го подкрепят. Според новата конституция на Сула това означаваше, че няма право да го внесе за разглеждане в народното или плебейското събрание.
— Но нямам намерение да се предавам — каза веднъж той на вечеря с Брут.
Често се хранеше в къщата на Брут, защото намираше собствения си дом за самотен и потискащ. Когато проскрибциите влязоха в сила, Лепид, подобно на мнозина римляни от висшето общество, имаше сериозни основания да се страхува. През цялото време, докато в Рим бяха вилнели Марий, Цина и Карбон, той не беше мръднал от града, при това беше женен за дъщерята на Сатурнин. Самата Апулея му предложи двамата да се разведат, тъй като се страхуваше за децата им. Имаха трима синове, затова беше наложително да спасят семейното наследство за двамата по-малки. Големият беше даден за осиновяване във фамилията на Корнелий Сципионите и се очакваше да постигне бляскава кариера. Сципионите бяха не само далечни роднини на Сула, но и твърдо го бяха поддържали. Сципион Емилиян (едноименник с легендарния Сципион Африкански Младши) вече беше пълнолетен, когато Апулея предложи развод. Вторият им син Луций беше на осемнайсет, но най-малкият, Марк, беше само на девет. Лепид обичаше жена си, но се беше съгласил на развода в интерес на децата си, а и с мисълта, че един ден нещата ще се уталожат и двамата с Апулея ще могат да се съберат отново. Но Апулея неслучайно се беше родила дъщеря на Сатурнин. Убедена, че присъствието й в живота на съпруга и синовете й ще се превърне в постоянен риск за тримата, тя се самоуби. Смъртта й беше изключително тежък удар за Лепид, който така и не успя да се отърси от шока. Затова гледаше да прекарва свободното си време у приятели, особено у най-близкия си човек Брут.
— Точно така! Не бива за нищо на света да се предаваш — увери го той. — Ако си достатъчно упорит, няма как да не се съгласят.
— Няма да е зле за теб, ако Сенатът се съгласи по-скоро — отбеляза третият от сътрапезниците, който седеше на стол срещу кушетките на двамата сенатори.
Двамата погледнаха едновременно жената на Брут, Сервилия. Личеше си, че нейната дума значи нещо, щом в очите им се четеше известна тревога. Сервилия беше човек, който знае какво говори.
— Какво по-точно имаш предвид? — попита Лепид.
— Имам предвид това, че Катул се стяга за война.
— Откъде си могла да разбереш? — учуди се Брут.
— Просто умея да слушам — отвърна му тя невъзмутимо. — Тази сутрин се отбих у Хортензия. Тя неслучайно се е родила сестра на голям адвокат — подобно на Квинт Хортензий и тя не може нито за секунда да млъкне. Катул я обожава, затова е свикнал да споделя много неща с нея. А тя от своя страна ще каже всичко, стига да я подпиташ, както трябва.
— А ти със сигурност притежаваш подобна дарба — отбеляза Лепид.
— Именно. По-важното е, че съзнавам интереса си да я подпитам. Повечето й гостенки се интересуват само от светски клюки, докато Хортензия изпитва повече вкус към политиката. Така че аз често я посещавам.
— Кажи нещо повече, Сервилия — подкани я Лепид, който продължаваше да не е съвсем наясно за какво става дума. — Катул се готвел за война? В Испания? Предвижда се да замине за Близка Испания догодина заедно е цяла нова армия. Не е нелогично отсега да се… ъ-ъ стяга, както го каза.
— Тази война няма нищо общо с Испания и Серторий — възрази жената на Брут. — Катул е говорил за война в Етрурия. Според Хортензия щял всеки момент да измоли разрешение да въоръжи нови легиони, уж за да предотврати надигащ се бунт.
Лепид се надигна от кушетката.
— Но това е лудост! Има само един начин жителите на Етрурия да се усмирят и той е като върнем обратно на градовете, повечето от земите, които Сула конфискува!