Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Дори не го допускам. Още не е станал седми път консул, не може да си позволи да умре.
— Повтаряш точните му думи.
— Какво, нима може да говори?!
— Трудно. Мисълта му е съвсем ясна, просто му е трудно да говори. Лекарят на армията обяснява това с факта, че парализата е засегнала лявата му половина; ако ударът бил от дясната, Марий щял да бъде загубен. Нямам представа откъде му идват подобни заключения. Самият той не може да ми обясни. Така се знаело от опит: ако на ранения била засегната дясната половина на главата, завинаги изгубвал дар слово. Ако увреждането било отляво, говорът се запазвал.
— Колко странно! Дали в целия град ще се намери и един шарлатанин, който да знае колкото армейските лекари?
— Предполагам, че просто не са виждали достатъчно счупени глави.
— Е, да, няма къде да ги видят. — Скавър дружески хвана Сула под ръка. — Каня те у дома, Луций Корнелий. Ще пийнем малко вино, а ти ще ми разкажеш всичко. Мислех, че си още в Кампания, при Луций Юлий.
Колкото и да не му се искаше да издава нежеланието си, той се отдръпна от Принцепс Сенатус.
— Предпочитам първо да се отбия вкъщи, Марк Емилий. Горещо е, а аз съм още с бронята си.
Скавър въздъхна.
— Крайно време е и двамата да забравим какво се е случило преди толкова много години. Жена ми е вече по-зряла, по-улегнала, а и децата отнемат много от вниманието й.
— Щом така си рекъл, да вървим.
Тя ги чакаше в атрия, нетърпелива като всяка римска съпруга да узнае какво се е случило с Гай Марий и дали ще се оправи. На двайсет и осем години, вместо да се изхаби от времето, прекарано в майчинство, тя се бе разхубавила още повече и като зрял плод събираше погледите на мъжете край себе си. Дори сивите й като облачно небе очи не можеха да изтрият усещането за притегляне у околните.
На Сула обаче не му убягна, че колкото и мило да се държеше със съпругата си Скавър, колкото и да я галеше със старческата си усмивка, тя не преставаше да се страхува от него и да остава глуха за радостта му, че я вижда.
— Добре дошъл, Луций Корнелий — посрещна тя хладно госта.
— Добре заварил, Цецилия Далматика — отвърна й също тъй хладно той.
— В кабинета ти съм оставила напитки, мъжо — обърна се тя към Скавър с монотонния си глас. — Ще умре ли Гай Марий?
Отговори й Сула, който вече можеше да си позволи дори да се усмихне на домакинята си; срещата им във всеки случай се различаваше от тази на вечерята у Гай Марий.
— Няма, Цецилия Далматика. Гай Марий още не ни е казал последно сбогом. Можеш да ми вярваш, че тепърва ще слушаме за него.
Цецилия просто въздъхна с облекчение.
— Е, тогава ви оставям.
Двамата мъже изчакаха в атрия, докато тя се изгуби из къщата, след което Скавър поведе посетителя си към таблиния.
— Искаш ли да поемеш командването на север вместо Марий? — започна разговора Скавър, докато наливаше виното в чашите.
— Съмнявам се Сенатът да ми позволи, Принцепс Сенатус.
— В това и аз се съмнявам. Питам те дали изобщо искаш.
— Не. Ако се изключи краткото ми приключение заедно с Гай Марий, в тази война бях зает изключително в Кампания. Ако зависеше от мен, бих продължил да воювам на юг. А и Луций Юлий ме чака да се върна при него — добави той. Много добре знаеше какво смята да прави след новите консулски избори, но засега криеше намеренията си от всички.
— Войниците, които доведоха Марий, от твоите легиони ли са?
— Да. Останалите петнайсет кохорти изпратих директно в Кампания. Тези тук ще поведа сам още утре.
— Как ми се иска да се кандидатираш за консул! От десет години насам не сме имали толкова жалки съперници за управлението!
— Решил съм твърдо да се явя заедно с Квинт Помпей Руф на изборите догодина.
— И аз така чух. Жалко.
— И да искам, не мога да спечеля тази година, Марк Емилий.
— Би могъл… Ако получиш пълната ми подкрепа.
Сула се усмихна горчиво.
— Предложението ти идва твърде късно. А освен това имам твърде много работа в Кампания — кога ще се върна, за да се представя официално пред списъците? Дори да бъда избран, ще трябва да тегля жребий с колегата си и току-виж ме пратили на север против желанията ми. С Квинт Помпей в един отбор ще правя каквото си поискам. Ако сега се отметна от уговорката си с него, ще изгубя много. Вече съм дал ръката на дъщеря си на сина му.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да оттегля предложението си. Прав си. На Рим му предстои да преживее още една година с бездарни управници. Но винаги е било добре за нас, когато консулите са обвързани с роднински връзки. Хармонията по върховете неизбежно се е отразявала и на низините. От друга страна, Квинт Помпей дори не би помислил да съперничи с теб; за него ще бъде чест да следва указанията на човек като Луций Корнелий Сула.