Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
— Когато умра, ти ще станеш кралица на Франция, моя малка принцесо — казва ми сериозно той. — Ще поверя кралството си на твоите грижи. Ти си онази, която има достатъчно ум и воля за това, имам ти доверие.
— Папа, ваша светлост, не говорете за това — прошепвам.
— Ти ще бъдеш кралица на Шотландия — напомня ми той. — А когато Мери Тюдор умре, ще бъдеш кралица на Англия.
Кимвам. Мери Тюдор е последната законна наследница на Хенри VIII, единствена дъщеря на съпругата му Катерина Арагонска. След нея, тъй като тя няма дете, идвам аз, внучката на сестрата на крал Хенри.
— И ти трябва да заемеш трона си — казва ми той. — Ако си отида, не забравяй това. Ако съм жив, ще те поставя на трона на Англия, кълна се в това. Но ако съм мъртъв, ти трябва да запомниш това. Ти си кралица на Шотландия, Франция и Англия. Трябва да предявиш правата за наследството си. Нареждам ти да го направиш.
— Ще го направя, папа̀-кралю — казвам тържествено. — Можете да разчитате на мен. Няма да забравя, и няма да се проваля.
Той поставя пръст под брадичката ми, повдига лицето ми и го обръща към себе си. Навежда глава и ме целува по устните.
— Очарователно — казва той. От докосването му ми прималява и ме облива топлина.
— Ти ще бъдеш най-чудесната кралица, която светът е познавал. И ще спечелиш Англия и Шотландия за Франция. Ще създадеш кралство, по-велико от това на Уилям Нормански. Ти ще бъдеш кралица на Франция, Англия и Шотландия. Ще имаш най-великото кралство, което светът е познавал, а аз те възпитах така, че да бъдеш най-великата кралица. Никога, никога не забравяй това. Това е твоята съдба, това е съдбата, която Бог ти е отредил. На теб е отредено да бъдеш най-великата кралица в християнския свят, може би в целия свят. Това е волята на нашия Бог. Подчини Му се.
Юни 1570, Чатсуърт: Джордж
Готвя се да се кача на коня си, за да изляза на езда с кралицата, когато чувам тропота на малък конен отряд и един мъж заедно с малка група придружители се задава по алеята под големите, извити едно към друго като арка дървета. Той идва до входа на конюшнята, без колебание, сякаш е изучавал карта на къщата ми и знае местонахождението на всичко.
Внимателно подавам на конярчето юздите на коня си и отивам да посрещна новодошлия:
— Да?
Той слиза от коня, смъква шапката от главата си и ми се покланя ниско. Не много ниско, забелязвам.
— Милорд Шрусбъри?
Кимвам. Разпознавам го веднага като един от мъжете, които понякога виждам в двора, застанал зад Франсис Уолсингам, когато той пък застане зад Уилям Сесил. Значи е шпионин, поредният шпионин. Значи е враг на свободата на английския народ, независимо колко дружелюбен и чаровен ще се опита да бъде.
— Аз съм Хърбърт Грейси. Служа на мастър Сесил.
— Добре дошли — казвам любезно. По дрехите му виждам, че е благородник: това е един от работещите под прикритие мъже, ползващи се с благоволението на Сесил. Бог знае какво търси тук при мен. — Ще влезете ли в къщата?
— Няма да ви задържам — казва той, като кимва към коня ми. — Да излезете на езда с кралицата ли се готвите?
Усмихвам се и не казвам нищо. Не е нужно да казвам на слугите на Сесил какво правя в собствената си къща.
— Простете — казва той. — Няма да ви бавя. Исках да поговоря с вас само за минута.
— Отдалече идвате само за една минута — отбелязвам.
Усмивката му е едновременно печална и весела:
— Когато служите на моя господар, скоро привиквате към дългите пътувания и оскъдните резултати — казва той.
— Наистина ли?
Последното, за което искам да слушам, са трудностите на службата при Сесил, и неприятностите, които съпътстват живота на един противен шпионин.
— Само една дума — казва той. Отивам в ъгъла на конюшнята заедно с него и чакам.
— Един слуга на вашата съпруга се е срещнал с трима заговорници и са замислили план да освободят кралицата — казва той рязко.
— Какво?
— Той се е върнал да й съобщи, а тя му е дала две гвинеи и му е казала да продължава със заговора.
— Не е възможно. — Поклащам глава. — Наистина. Бес никога не би освободила кралицата. По-вероятно е аз да я освободя, отколкото Бес.