Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Тук ли играеш игричките си на връзване?
— Да.
О, Боже… Тя не искаше такъв вид сбогуване. Заговори, като се
опитваше да запази спокойствие:
— Разбираемо е, че те влече към такива неща след случилото се с теб
— по дяволите, беше й трудно да се справи. — С мъже или жени? Или в
комбинация?
Тя чу проскърцването на кожените му дрехи и се обърна към него.
Сваляше якето си и в следващия момент се появиха два пистолета, които
не беше видяла преди. Последваха два черни кинжала, също скрити по-
рано. Боже, добре беше въоръжен.
Джейн събра цялото си самообладание. Искаше да бъде с него, но не
вързана и с маска на лицето, докато той държи насочен пистолет към
главата й или плющи с камшик по тялото й.
— Слушай, Ви, не мисля, че…
Той свали ризата си. Мускулите на гърба му отчетливо се открояваха, както и тези на гърдите. Събу ботушите си, като ги изрита.
Мили… Боже, помисли си тя, когато й стана ясно какво всъщност
правеше той.
Бяха наред чорапите и кожените панталони. Оставаха само
боксерките, преди да застане пред нея чисто гол. В настъпилата тишина
босите му крака зашляпаха по лъскавия мраморен под и той се озова на
масата с премерен скок. Изтегна великолепното си тяло. Мускулите му
бяха огромни. Движенията — грациозни и мъжествени. Пое дълбоко
въздух и гръдния му кош се изду.
По кожата му пробяга лек трепет… Или може би беше отражение от
свещите?
Той преглътна мъчително.
Не, страхът му го караше да трепери.
— Избери маска за мен — промълви едва чуто.
— Ви… не.
— Маска и топка за запушване на устата — той обърна глава към нея.
— Направи го. После ме заключи с белезници — тя не помръдна и той
кимна към стената. — Моля те.
— Защо? — попита тя, докато наблюдаваше как тялото му се покрива
с пот.
Той затвори очи и устните му едва помръднаха.
— Ти ми даде толкова много. Не просто един уикенд от живота си.
Опитах се да реша какво мога да ти дам в замяна. Честна сделка.
Повръщането на овесената каша срещу историята за моите белези.
Единственото, което имам, е това — той почука с кокалчетата на пръстите
си по масивното дърво. — Никога не съм бил повече на показ, отколкото
сега. Искам да ти дам това.
— Не искам да те нараня.
— Знам — той повдигна клепачи. — Но искам да ти се отдам така, както на никого не съм се отдавал в миналото или ще се отдам в бъдеще.
Затова избери маска.
Той преглътна и тя се загледа в адамовата му ябълка, която помръдна
на масивната му шия.
— Не искам такъв подарък, нито такова сбогуване.
Настъпи дълго мълчание. После той каза: — Нали помниш, че ти разказах за уговорения ми брак?
— Да.
— Ще се случи до дни.
Сега вече наистина не искаше това. Мисълта, че ще бъде с нечий
чужд годеник…
— Не съм виждал жената. Тя не ме е виждала — той погледна към
Джейн. — И тя ще бъде първата от около четирийсет.
— Четирийсет?
— От мен се очаква да направя деца на всяка от тях.
— О, Боже.
— Ето как стоят нещата. За мен сексът ще е само биологична функция
занапред. А никога не съм бил в обратната позиция. Искам да направя
това с теб, защото… Просто го искам.
Тя го погледна. От широко отворените му, стрелкащи се очи, от
бледността на кожата му и потта, покрила гърдите му, личеше каква
висока цена плащаше с тази си постъпка. Да откаже, би значило да
унищожи самочувствието му.
— Какво… — дявол да го вземе… — Какво точно искаш да направя?
След като Ви й обясни всичко, се извърна и се загледа в черния таван.
Светлините от свещите танцуваха по него и той приличаше на огромна
локва петрол. Докато чакаше отговора на Джейн, на Ви му се зави свят.
Сякаш стаята се разлюля и той беше запратен към тавана, а черният вир
отдолу се канеше да го погълне.
Тя не каза нито дума.
Боже… Нямаше друго усещане като това, да се предложиш на поднос
и да те отблъснат.
Но пък може тя да не харесваше вампирско суши.
Той подскочи, когато тя положи ръка върху стъпалото му. После чу
подрънкването на метал от закопчалките. Погледна към голото си тяло и
видя десет сантиметра широк каиш да обгръща глезена му. Видът на
бледите й ръце, трудещи се върху завързването му, го възбудиха.
Лицето на Джейн излъчваше съсредоточеност, докато вкарваше
кожения език в скобата и затягаше.
— Така добре ли е?
— По-стегнато.
Без да поглежда към него, тя дръпна здраво. Каишите се впиха в
кожата му, а Ви отметна глава назад и изпъшка.
— Прекалено ли е? — попита тя.