Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Превърнаха ме в плашило, от което всички се бояха. Тръгнах си след
падането на нощта. Скитах се сам с години. Известно време се хранех от
хора, но това не ме поддържаше за дълго. Около век по-късно се озовах в
Италия. Работех като главорез за търговец, който въртеше търговия с
хора. Във Венеция срещнах уличници от моя вид, които ми позволиха да
се храня от тях.
— Толкова самотен — Джейн притисна ръка към гърлото си. —Сигурно си се чувствал ужасно самотен.
— Не точно. Не исках никого до себе си. Работих за търговеца около
десет години и после една нощ в Рим се натъкнах на лесър, който се
опитваше да убие една жена вампир. Видях му сметката, но не защото ме
беше грижа за жената. Беше… Беше заради сина й. Той наблюдаваше
скрит в сенките на тъмната улица, свит до една количка. Беше претранс, при това млад. Всъщност видях първо него. Едва после забелязах какво се
случва от другата страна на улицата. Помислих си за моята собствена
майка. Или поне за образа, който си бях създал за нея. Реших, че не мога
да оставя това малко момче да гледа как жената, която го е родила, ще
бъде убита.
— Майката умря ли?
Той примигна.
— С нея беше свършено, когато стигнах. Беше изгубила много кръв от
рана на врата си. Но те уверявам, лесъра го накълцах на парчета. Не знаех
какво да правя с хлапето. Отидох при онзи, за когото работех, и той ме
свърза с негови приятели, които го прибраха — Ви се засмя. — Оказа се, че умрялата майка била провалила се Избраница, а въпросният претранс
впоследствие стана баща на Тормент. Светът ни е малък. Разчу се, че съм
спасил дете с потекло на воин и Дариъс ме откри и ме представи на Рот. С
Ди ме свързваше нещо специално, и той беше единственият, на когото бих
обърнал някакво внимание по онова време. Когато срещнах Рот, той
нямаше никакво намерение да става крал. Мразеше каквото и да било
обвързване не по-малко от мен и затова си паснахме. Бях приет в
Братството и оттам нататък ти е ясно.
В последвалата тишина той можеше само да предполага какво се
върти в главата й и мисълта, че вероятно изпитва съжаление към него, го
накара да иска да направи нещо, за да докаже, че е силен.
Като например да повдигне автомобил с голи ръце.
Но вместо да започне да се държи състрадателно, с което да го накара
да се чувства още по-зле, тя се огледа наоколо, въпреки че той знаеше, че
не може да види нищо освен двете запалени свещи.
— А това място… Какво означава то за теб?
— Нищо. Нищо повече от всяко друго.
— Тогава защо сме тук?
Ви усети пробождане в сърцето.
По дяволите… Стоеше тук с нея и не беше сигурен, че ще може да
вкара плана си в действие сега, след като беше излял душата си.
29.
Докато Джейн чакаше Ви да заговори, й се прииска да обвие ръце
около него. Искаше да го залее с поредица от откровени и напълно
безсмислени думи. Искаше да разбере дали баща му е умрял в мъки, както
се надяваше да се е случило с мръсника.
Мълчанието продължи и тя каза:
— Не знам дали това ще помогне… Сигурно няма, но трябва да ти
кажа нещо. Не мога да понасям овесени ядки. И до ден-днешен ми се
повдига от тях — молеше се да не каже нещо не на място. — Нормално е, че още страдаш след всичко, което ти е било причинено. С всеки би било
така. Това не те прави слаб. Бил си жестоко осакатен от някой, който е
трябвало да те защитава и подкрепя. Това, че още си на крака, е чудо. И
затова те уважавам.
Ви се изчерви.
— Аз не го виждам точно в такава светлина.
— Аз пък го виждам — тя се прокашля, за да му даде малко време. —Ще ми кажеш ли защо сме тук?
Той потърка лице, сякаш се опитваше да проясни съзнанието си.
— Исках да бъда с теб. Тук.
Джейн въздъхна с облекчение и в същото време натъжена. Тя също
искаше да се сбогува с него. Сексуално и интимно сбогуване, но не в
спалнята, в която бяха заключени заедно.
— И аз искам да бъда с теб.
Още една свещ пламна и освети комплект завеси. После беше
запалена четвърта, намираща се до барплот. Пета — до голямо легло, застлано с черни сатенени чаршафи.
Те се канеше да се усмихне, когато пламна шеста свещ. Нещо висеше
от стената. Нещо, което приличаше на… вериги.
Пламнаха още свещи. Маски. Бичове. Пръчки. Топки за запушване на
устата.
Черна маса с ремъци за връзване, които висяха до пода.
Треперейки, тя обви тялото си с ръце.