Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
спуснатата преграда, беше униформеният иконом — по-стар от Господ и
весел като териер. До нея седеше Ви, облечен в черни кожени дрехи, притихнал и мрачен като надгробен камък.
Не беше казал много. Ала не пускаше ръката й. Стъклата на колата
бяха затъмнени до такава степен, че тя се чувстваше, сякаш бе в тунел, и
в опит да се отърве от това усещане, натисна бутона за спускане на
прозорците. Стъклото се плъзна надолу и я връхлетя студен въздух, изместващ топлината вътре като гамен разпръскващ добрите деца от
площадката.
Тя подаде ръка навън и погледна към светлините, хвърляни от
фаровете. Околният пейзаж беше неясен. Като снимка не на фокус. От
наклона на пътя тя заключи, че се спускат от планината. Работата беше
там, че нямаше никаква представа накъде пътуват или откъде идват.
По някакъв странен начин дезориентираността й се стори уместна.
Беше интерлюдия между света, който беше зърнала за кратко, и този, към
който се завръщаше. Нормално бе пространството между тях да е мъгляво.
— Не мога да видя къде сме — измърмори и затвори прозореца.
— Нарича се мис — каза Ви. — Приеми го като защитна илюзия.
— Някой от твоите трикове?
— Да. Ще позволиш ли да запаля, ако отворя прозореца, за да влиза
свеж въздух?
— Не възразявам — и без това нямаше да се задържи около него още
дълго.
Гадост.
Ви стисна ръката й, после открехна стъклото. Мекото свистене на
вятъра заглуши тихото бръмчене на двигателя. Коженото му яке
прошумоли, докато вадеше ръчно свита цигара и златната си запалка.
Камъчето издаде стържещ звук и лекият мирис на турски тютюн
погъделичка ноздрите й.
— Тази миризма ще… — тя се спря.
— Какво?
— Щях да кажа, че ще ми напомня на теб, но това няма да се случи, нали?
— Може би в някой сън.
Тя опря пръсти в стъклото. То беше студено, точно каквото бе
чувството в гърдите й.
Тъй като не можеше да понесе тишината, тя попита: — Какво точно представляват тези ваши врагове?
— Първоначално са хора. После се превръщат в нещо различно.
Той дръпна от цигарата и лицето му се освети в оранжево. Беше се
обръснал, преди да тръгнат, използвайки бръснача, който тя някога се
беше канила да насочи срещу него. Лицето му бе невероятно красиво по
брутален начин, мъжествено и твърдо като волята му. Татуировките на
слепоочието му бяха прекрасно изработени, но тя ги мразеше, като знаеше
какво насилие олицетворяват.
Тя прочисти гърло.
— Разкажи ми повече.
— Обществото на лесърите, нашите врагове, избират членовете си
много внимателно. Насочват се към социопати, убийци и други аморални
типове. После се намесва Омега…
— Омега ли?
Той погледна към върха на цигарата си.
— Нещо като еквивалент на дявола в християнството. Омега слага
ръка на тях… също и нещо друго… и ето че те се събуждат ходещи
мъртъвци. Силни са, почти неунищожими и могат да бъдат убити
единствено, ако бъдат прободени точно в гърдите с нещо стоманено.
— Защо са ви врагове?
Той дръпна от цигарата и смръщи вежди.
— Подозирам, че има нещо общо с майка ми.
— Майка ти?
Хладната усмивка, разтегнала устните му, по-скоро приличаше на
гримаса.
— Аз съм син на това, което вие определяте като бог — той вдигна
облечената в ръкавица ръка. — Това е от нея. Според моите разбирания за
бебешки подаръци, бих предпочел сребърна дрънкалка или нещо за
хапване. Но никой не избира това, което получава от родителите си.
Джейн погледна към черната кожа, обгърнала дланта му.
— Исусе…
— Не и според нашите разбирания, нито пък според моята природа.
Не съм от типа спасители — той сложи цигарата между устните си и
дръпна ръкавицата. В мрака на задната седалка ръката му заблестя с
нежната красота на лунна светлина, отразяваща се в прясно навалял сняг.
Той дръпна за последен път, после притисна запаления край на
цигарата към центъра на дланта си.
— Не — процеди тя. — Почакай…
Фасът беше изпепелен и той духна остатъците. Финият прашец се
разнесе из въздуха.
— Бих дал всичко, за да се отърва от това. Въпреки че трябва да
призная колко е удобно, когато нямам пепелник.
Джейн се почувства замаяна по безброй причини, но главно от
мисълта за неговото бъдеще.
— Майка ти ли настоява да се ожениш?
— Да. Мога да те уверя, че не бих се предложил доброволно — Ви
погледна към нея и за част от секундата тя можеше да се закълне, че той
беше готов да изключи нея от това правило. Но той отклони поглед.