Поглед в мрака

Градът беше разделен на две. Неколкостотин осородни войници и три пъти повече местни бяха паднали жертва на стълкновенията при барикадите. Междувременно пчелородните бяха овладели две от оръжейните фабрики, които повече от десетилетие изработваха редовни доставки за имперските армии. Носеха имперски брони, пребоядисани в керемидено, въоръжили се бяха с копия, мечове, арбалети, тук-там и с по-модерни оръжия, а на някои от барикадите бяха докарали балисти. Пчелородните се сражаваха без фанфари и излишна врява, но с решимост, която изглеждаше неизчерпаема. Вчера например трийсетина от хората на Ган притиснаха трима местни в импровизирано укритие и ги призоваха да се предадат. Само че пчелородните не се предадоха, защото същата сляпа отдаденост, която беше държала сзарианци в послушно подчинение, докато старата им царица беше пленница на Империята, сега подклаждаше неподчинението им по волята на новата царица Макзех.

„Мога да ги пречупя — обичаше да си мисли Ган, — ако имах повече войска, отдавна да съм ги пречупил.“ Само че пчелородните се биеха с някаква студена ярост. Не бяха родени бойци като неговата раса, но проливаха реки от кръв за всяка педя земя. Притиснати в ъгъла, те се сражаваха като бесни и превръщаха всяка имперска атака, дори онези, които вещаеха сигурен успех — в истинска кланица, нелепо скъпа откъм загуби в жива сила и време.

„А да не забравяме и проблема с помощновойсковия полковник.“ През последната десетница животът на Ган се беше превърнал в истински кошмар — командването му беше отнето, хората му бяха наплашени, предлаганите от него стратегии бяха посрещани с присмех, и всичко това заради онзи нахален полуроден негодник. „Отдавна трябваше да се разпоредя. Да го арестуват и да го набият с камшик. Да изчезне мръсникът.“ Само че заповедта, довела Дрефос в Сзар, беше подписана от самия император. Дрефос не криеше колко се дразни, задето са го пратили тук, Ган му отвръщаше със същото. Но появата на помощновойсковия полковник беше факт и Ган, волю-неволю, трябваше да отстъпи и да гледа безпомощно как хората на натрапника си присвояват гарнизонни помещения, впрягат войниците му на работа, навикват ги и тормозят инженерите му. Самият Ган бързо се превръщаше в отшелник насред собствения си град. Всеки път, когато издадеше заповед, откриваше, че Дрефос вече е разпоредил друго. И какво изобщо правеше този тип? Понеже не беше занаятчия, Ган не можеше да разбере каква е целта на заниманията му. Вместо да мобилизира войници за нападение срещу барикадите, както би постъпил Ган, Дрефос сглобяваше някакви големи машини.