Червеношийката

Старецът вече не е възрастен. И танцува. Бавен валс, а тя е опряла буза до врата му. Танцували са дълго време, изпотени са и кожата й е толкова гореща, че пари до неговата. Усеща как тя се усмихва. Иска му се този танц да не свършва. Просто да я прегръща, докато къщата изгори до основи, до зори, докато отворят очи и видят, че вече са на друго място.

Тя прошепва нещо, но музиката е твърде силна.

— Какво? — пита той и се навежда. Тя доближава устните си до ухото му.

— Събуди се — казва тя.

Той отвори очи. Премига няколко пъти в мрака, преди да види как дъхът му виси вкочанен и бял във въздуха пред него. Не е чул шума при идването на колата. Обърна се, изпъшка тихо и се опита да измъкне ръката изпод тялото си. Събуди го тракащият звук от гаражната порта. Чу как колата рязко потегли и видя как мракът в гаража погълна синьото волво. Почувства дясната си ръка изтръпнала. След няколко секунди мъжът ще излезе, ще застане на осветеното място, ще затвори вратата на гаража и после… ще бъде твърде късно.

Старецът отчаяно се засуети с ципа на спалния чувал, извади лявата си ръка, адреналинът нахлу в кръвта му, но сънят все още не бе изчезнал подобно на слой памук, заглушаващ всички звуци, и му пречеше да вижда ясно. Чу как вратата на колата се затвори с трясък.

Успя да извади от чувала и двете си ръце, а за щастие звездите по безоблачното небе му осигуряваха достатъчно светлина, за да намери лесно пушката и да я нагласи. Бързо, бързо! Опря буза до студения приклад. Погледна през оптическия мерник. Премига, не виждаше нищо. С треперещи пръсти отвърза парцала около мерника, за да не се натрупа скреж по лещата му. Така! Пак опря буза до приклада. А сега какво?

Гаражът не беше на фокус, вероятно погрешно е нагласил обектива за промяната на фокусното разстояние. Чу как вратата на гаража се затвори. Завъртя обектива — мъжът долу вече попадна във фокуса. Висок, широкоплещест мъж в черно вълнено палто. Стоеше с гръб. Старецът премига два пъти. Сънят все още се стелеше пред очите му, подобно на лека мъгла.

Изчакваше мъжът да бе обърне, за да е сто процента сигурен, че е същият човек. Пръстът му се уви около спусъка, внимателно го подръпна. Щеше да бъде по-лесно с оръжие, с което се е упражнявал години наред, тогава щеше да носи пусковия механизъм на оръжието в кръвта си и всичките му движения щяха да бъдат автоматизирани. Съсредоточи се върху дишането си. Не е трудно да убиеш човек. Не и ако си се упражнявал. В началото на битката при Гетисбърг през 1863 година94 две роти с новобранци стояли на разстояние петдесет метра една от друга и произвеждали изстрел след изстрел, без да улучат някого — не защото били лоши стрелци, а защото всеки стрелял над главите на врага. Чисто и просто не били преодолели психическата бариера, каквато представлява убийството на човек. Но щом веднъж са го сторили…